Сура Йунус — Стих 106

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَلَا تَدْعُ (уа лā тад'у): „И не призовавай“ – тук означава „не се обръщай с молба и не се покланяй“.
• مِن دُونِ اللَّهِ (мин дӯни-Ллāх): „освен Аллах“ – тоест нещо или някого другиго освен Аллах.
• مَا لَا يَنفَعُكَ (мā лā янфа'ука): „онова, което не може да ти донесе полза“.
• وَلَا يَضُرُّكَ (уа лā ядуррука): „нито може да ти навреди“.
• مِّنَ الظَّالِمِينَ (мина-з-зāлимӣн): „от несправедливите“ – тоест от онези, които потискат себе си и престъпват правата на Аллах.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах се обръща към Своя Пратеник – а чрез него и към всички вярващи – със строга забрана: не се обръщай с молитва и поклонение към нищо друго освен Аллах. Това се отнася за идолите, статуите и всякакви други същества, които хората понякога призовават наред с Аллах. Тези неща не притежават никаква сила – те не могат нито да донесат полза на човека, нито да му навредят. Ако човек ги призове или им се поклони, той всъщност е станал от онези, които са несправедливи към себе си и са престъпили най-голямото право – правото на Аллах да бъде единствено Той обожаван. Обръщението е отправено към Пратеника, но неговият смисъл обхваща цялата общност на вярващите, за да знаят, че единствено Аллах заслужава да бъде призоваван и че всяко обръщане към друго освен Него е заблуда и несправедливост.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привързват към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че истинското обожаване е само за Аллах – Този, Който единствен може да донесе полза и да отстрани вреда. Това освобождава човека от унижението да се надява на безсилни същества и го издига към достойнството да се обръща само към Създателя.
• Той ни показва колко милостив е Аллах – Той предупреждава и напътва, преди човек да пропадне в заблуда, и така пази вярата и сърцето му чисти.
• Аятът ни напомня, че несправедливостта не е само към другите, а преди всичко към самия себе си, когато човек отклони сърцето си от Аллах. Затова ислямът е път на справедливост, мир и вътрешна сигурност.
• В него има призив към разум и размисъл: защо да призоваваме онова, което не чува, не вижда и не може да помогне, когато Аллах – Всемогъщият, Всемилостивият – е винаги близо и отговаря на искрената молитва?
• И накрая, този аят ни кара да обикнем Корана, защото той не е просто книга с правила, а живо напътствие, което ни пази от заблуда и ни води към истинското щастие – в този свят и в отвъдния.