Сура Йунус — Стих 107

1. Пояснение на думите в аята:

• „يَمْسَسْكَ“ (йамсаска) – докосне те, сполети те.
• „ضُرٍّ“ (дурр) – зло, вреда, беда, болест или страдание.
• „كَاشِفَ“ (кашиф) – онзи, който отстранява, премахва, разкрива.
• „يُرِدْكَ“ (йуридка) – пожелае за теб, поиска да ти даде.
• „رَادَّ“ (радда) – онзи, който връща назад, отблъсква, предотвратява.
• „فَضْلِهِ“ (фадлихи) – Неговата щедрост, Неговата благодат.
• „الْغَفُورُ“ (ал-Гафур) – Многопрощаващият.
• „الرَّحِيمُ“ (ар-Рахим) – Всемилостивият.

1. Тълкувание на аята:

Ако Аллах те сполети с някакво зло, беда или страдание, никой не може да го отстрани освен Него. Той единствен има властта да премахне вредата и да облекчи болката. А ако Аллах пожелае да ти даде добро, благодат или благополучие, никой не може да попречи на Неговата щедрост и да я отблъсне. Той дарява с добро и изпраща изпитания на когото пожелае от Своите раби, според Своята мъдрост и воля, и никой не може да Му се противопостави или да възпре решението Му. Аллах е Многопрощаващият – прощава на онези, които се обръщат към Него с покаяние, и е Всемилостивият – обгражда със Своята милост вярващите и покорните Свои раби.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привързват към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че всяко добро и всяко зло е в ръцете на Аллах и че само Той е способен да отстрани вредата и да дари с благодат. Това ни освобождава от надеждата към създанията и ни свързва единствено с Твореца.
• Когато човек разбере, че никой освен Аллах не може да му помогне при беда и никой не може да му отнеме доброто, сърцето му се изпълва с доверие и упование в Аллах, а това е пътят към спокойствие и вътрешен мир.
• Аятът ни напомня за безкрайната щедрост на Аллах – Той дарява с добро когото пожелае, без никой да Му пречи. Това ни подтиква да Го молим и да се надяваме на Неговата милост.
• Споменаването на Неговите имена „Многопрощаващият“ и „Всемилостивият“ ни изпълва с надежда – колкото и грешки да сме направили, вратата на покаянието е отворена и милостта на Аллах обгръща онези, които се обръщат към Него.
• Вярата в това, че Аллах е единственият Разпореждащ се със съдбините, ни прави търпеливи при изпитания и благодарни при благодат, а това е пътят на истинското щастие в този свят и в отвъдния.