Сура Ар-Рад — Стих 14

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• دَعْوَةُ الْحَقِّ (да'уату-л-хакк): призивът към истината, тоест единобожието – „Няма друг бог освен Аллах“.
• يَدْعُونَ مِن دُونِهِ (йад'уна мин дунихи): онези, на които се молят вместо Него – идолите и лъжливите божества.
• لَا يَسْتَجِيبُونَ لَهُم بِشَيْءٍ (ла йастаджибуна лахум би шай'): не им отговарят на нищо, не изпълняват нито една тяхна молба.
• كَبَاسِطِ كَفَّيْهِ إِلَى الْمَاءِ (ка-басити каффайхи иля-л-ма'): като онзи, който протяга дланите си към водата.
• لِيَبْلُغَ فَاهُ (лийаблуга фаху): за да стигне водата до устата му.
• وَمَا هُوَ بِبَالِغِهِ (уа ма хуа бибалигихи): но тя никога няма да стигне до него.
• دُعَاءُ الْكَافِرِينَ (ду'а'у-л-кафирин): молбите на неверниците.
• فِي ضَلَالٍ (фи далял): в заблуда, в пълна безполезност и отклонение от правия път.

1. Тълкувание на аята:

На Аллах – Всемогъщият и Всевишният – принадлежи истинският призив и истинското поклонение. Само Той заслужава да бъде призоваван и да Му се покланяме, и никой друг не споделя това Негово право. Това е призивът на единобожието – свидетелството, че няма друг бог освен Аллах.

А онези божества, на които многобожниците се молят вместо Аллах, не могат да им отговорят на нищо и не са в състояние да изпълнят нито една тяхна молба. Състоянието на тези, които се молят на идолите си, прилича на жаден човек, който протяга длани към вода отдалеч, надявайки се тя да стигне до устата му, но водата никога няма да го достигне. Така и техните молби остават без отговор – напразни и безплодни.

Затова молбите на неверниците към техните идоли са само в заблуда и отклонение от истината. Те не могат да им донесат никаква полза, нито да отстранят от тях някаква вреда, защото идолите не притежават никаква сила и не чуват, нито отговарят.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че истинската молба и поклонение принадлежат единствено на Аллах. Той е Единственият, Който чува, отговаря и помага – затова обръщаме сърцата си само към Него.
• Аятът ни показва колко безсмислено е да се надяваме на нещо или някого, който не може да ни чуе или да ни помогне. Ислямът ни освобождава от такива напразни надежди и ни насочва към истинския Източник на всяко добро.
• В него има милост и напътствие: Аллах ни призовава към това, което е в наша полза, и ни предпазва от заблуда. Който се обърне към Аллах с искреност, ще намери отговор, спокойствие и напътствие.
• Коранът говори с ясни примери, за да разбере всеки човек – и това е доказателство за неговата мъдрост и универсалност. Той е книга на напътствието за всички хора, която ни води към истината и ни предпазва от празни илюзии.