Сура Ибрахим — Стих 27

1. Пояснение на думите в аята:

• يُثَبِّتُ (юсаббиту): укрепва, утвърждава, дава устойчивост.
• بِالْقَوْلِ الثَّابِتِ (бил-каулис-сабит): с твърдото, непоклатимо слово — това е словото на единобожието: „Няма друг бог освен Аллах, и Мухаммед е Негов пратеник“.
• الْحَيَاةِ الدُّنْيَا (ал-хаятид-дуня): земният живот.
• الْآخِرَةِ (ал-ахира): отвъдният живот — включително времето в гроба и Деня на възкресението.
• وَيُضِلُّ (уа юдиллю): и оставя без напътствие, отклонява от правия път.
• الظَّالِمِينَ (аз-залимин): угнетителите, несправедливите — онези, които отхвърлят вярата и съдружават с Аллах.
• وَيَفْعَلُ اللَّهُ مَا يَشَاءُ (уа яф‘алуллаху ма яша’): и Аллах прави каквото пожелае.

1. Тълкувание на аята:

Аллах укрепва вярващите с твърдото слово на истината — свидетелството, че няма друг бог освен Аллах и че Мухаммед е Негов пратеник, както и с целия истински религиозен път, който то носи. Той ги утвърждава на това слово в земния живот, така че да живеят и да умрат с вяра и с добър завършек. Укрепва ги и в отвъдния живот: в гроба, когато двамата ангели задават въпросите си, Аллах ги напътва към правилния отговор, а в Деня на възкресението ги утвърждава и ги спасява от ужасите.

Същевременно Аллах оставя угнетителите — онези, които отхвърлят вярата и съдружават с Него — без напътствие и ги отклонява от истината и правия път както в земния живот, така и в отвъдния. Той прави каквото пожелае: напътва когото иска по Своята милост и оставя без напътствие когото иска по Своята справедливост. Никой не може да Му наложи воля и никой не може да Го принуди — Той е Всемогъщият, Който разпорежда всичко с безкрайна мъдрост.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни показва колко голяма е милостта на Аллах към вярващите: Той не ги оставя сами, а ги укрепва с истината още в този свят, при смъртта им и в гроба. Това е утеха и надежда за всеки, който искрено вярва.
• Словото на единобожието („Няма друг бог освен Аллах“) не е просто изречение на езика — то е живо слово, което осветлява сърцето и дава устойчивост на човека във всички изпитания на живота и след смъртта.
• Аятът ни учи, че вярата е най-голямото богатство, защото тя е това, което остава с човека и в гроба, и в Деня на възкресението, когато всичко друго го напуска.
• Той ни предупреждава, че несправедливостта и отхвърлянето на истината водят до загуба и отклонение, и че Аллах е справедлив — всеки получава според избора си.
• И накрая, аятът ни вдъхва смирение и доверие: Аллах прави каквото пожелае по Своята мъдрост, а ние сме призовани да Го молим за твърдост във вярата и за добър завършек, както Той ни е научил в Корана.