Сура Аль-Исра — Стих 109

1. Обяснение на думите в аята:

• وَيَخِرُّونَ (уа яхирруна): падат, рухват надолу.
• لِلْأَذْقَانِ (лил-азкан): на брадичките си. Думата „азкан" е множествено число на „закан" — брадичка. Спомената е, защото брадичката е най-близката част от лицето до земята при сядане и поклон.
• يَبْكُونَ (ябкуна): плачат.
• خُشُوعًا (хушу'ан): смирение, покорност, дълбоко преклонение пред Аллах.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава за Своите искрени раби, които, когато чуят словата на Корана и размислят над неговите наставления, падат по лица и брадички на земята в земен поклон пред Аллах, плачейки от страхопочитание и смирение пред Него. Това тяхно падане не е еднократно — то се повтаря всеки път, когато чуят Корана, и затова Аллах го споменава отново, за да подчертае постоянството им и да ги похвали. Те се покланят с брадичките си, защото те са най-близо до земята при поклон, което показва дълбочината на тяхната покорност. И колкото повече слушат Корана и размислят над неговите значения, толкова повече нараства тяхното смирение, тяхната покорност и тяхната богобоязливост пред Аллах. Така Коранът става причина за увеличаване на тяхната вяра и тяхното преклонение.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Коранът е жив извор на вяра, който смекчава сърцата и увеличава смирението у всеки, който го слуша с внимание и размисъл.
• Истинските вярващи не остават безразлични към словата на Аллах — те се развълнуват, плачат и се покланят от страхопочитание пред Него.
• Сълзите от страх пред Аллах и земният поклон са признаци на искрена вяра и на сърце, изпълнено с любов и покорност към Създателя.
• Колкото повече човек се вслушва в Корана и размисля над него, толкова повече нараства неговата вяра, неговото смирение и неговата близост до Аллах.
• Този аят ни учи, че ислямът не е само думи и обреди, а живо преживяване на сърцето, което ни води към смирение, сълзи и поклон пред Великия Аллах.