Сура Аль-Кахф — Стих 57

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• أَظْلَمُ (аз-залам): най-несправедливият, най-големият потисник.
• ذُكِّرَ (зуккира): беше напомнен, беше предупреден.
• بِآيَاتِ رَبِّهِ (би-аяти раббихи): със знаменията на неговия Господ, т.е. с аятите на Корана.
• أَعْرَضَ (а'рада): обърна се настрани, отвърна се, пренебрегна.
• نَسِيَ (насия): забрави, изостави.
• مَا قَدَّمَتْ يَدَاهُ (ма каддамат ядаху): онова, което ръцете му са извършили предварително — неговите дела от неверие и грехове.
• أَكِنَّةً (акинна): покривала, була, бариери (множествено число на „кинан“ — покривало).
• يَفْقَهُوهُ (яфкахуху): да го разберат, да го проумеят.
• وَقْرًا (уакран): глухота, тежест в ушите, която пречи на чуването.
• الْهُدَى (ал-худа): напътствието, правият път, вярата.

1. Тълкувание на аята:

Никой не е по-несправедлив и по-виновен от онзи човек, на когото са били напомнени знаменията на неговия Господ — ясните аяти на Корана, които съдържат предупреждения и наставления — а той се е отвърнал от тях, пренебрегнал ги е и не е извлякъл поука от тях. Той е изоставил вярата и е забравил злите дела, които сам е извършил в земния си живот — неверието и греховете — и не се е разкаял за тях, нито се е върнал към своя Господ.

Затова Аллах съобщава, че е поставил покривала върху сърцата на такива хора, така че те не разбират Корана и не проумяват доброто, което се съдържа в него, и е поставил в ушите им тежест, подобна на глухота, така че не го чуват с приемащо чуване и не се ползват от него. И ако ти, о, Пророче, ги призовеш към вярата и напътствието, те никога няма да ти откликнат и никога няма да бъдат напътени, докато сърцата им са покрити и ушите им са затворени за истината. Това е наказание от Аллах за тяхната умишлена упоритост и отказ да приемат истината, след като тя им е била ясно показана.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Коранът е знамение и напомняне от Аллах. Всеки, който го чуе и разбере, има възможност да се насочи към доброто и успеха в този и отвъдния живот.
• Отвръщането от Божиите знамения и пренебрегването им е голяма несправедливост към самия човек, защото той сам се лишава от светлината и напътствието.
• Ислямът призовава към размисъл и приемане на истината с отворено сърце. Който се вслуша в Корана с искреност, ще намери в него напътствие, утеха и мъдрост.
• Аллах е Милостив — Той изпраща напомняния и предупреждения, за да се върнат хората към правия път, преди да е станало твърде късно.
• Всеки, който желае напътствие, ще го намери; а който упорства в отвръщане, сам си затваря вратите към доброто. Затова нека побързаме да приемем истината и да я следваме, за да бъдем сред успелите.