Сура Аль-Бакара — Стих 61

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• الْمَنّ (ал-манн): сладко вещество, подобно на мед, което Аллах низпослал на синовете на Израил.
• السَّلْوَى (ас-салва): птица, подобна на пъдпъдък, която Аллах им дарувал като храна.
• بَقْل (бакл): зеленчуци и бобови растения, които растат от земята.
• قِثَّاء (китта): краставици или подобна на тях зеленчукова култура.
• فُوم (фум): според тълкувателите означава чесън, жито или хляб.
• عَدَس (адас): леща.
• بَصَل (басал): лук.
• أَدْنَى (адна): по-нисше, по-малоценно.
• اهْبِطُوا (ихбиту): слезте, идете.
• مِصْرًا (мисран): който и да е град или населено място, а не конкретно Египет.
• الذِّلَّة (аз-зилла): унижение и срам.
• الْمَسْكَنَة (ал-маскана): бедност и окаяност.
• بَاءُوا (баау): върнаха се, върнаха се носейки.

1. Тълкуване на аята:

И спомнете, о, синове на Израил, когато се уморихте от храната, която Аллах ви беше дарил — сладкото вещество и птицата, които идваха при вас без усилие и труд. Казахте на Муса: „Не можем повече да търпим една единствена храна, която не се променя. Помоли своя Господ да извади за нас от това, което земята ражда — от зеленчуците ѝ, краставиците ѝ, чесъна ѝ, лещата ѝ и лука ѝ.“

Муса им отвърна с неодобрение: „Нима заменяте това, което е по-малоценно и по-нисше, с онова, което е по-добро и по-благородно? Това, което имате, е чист дар от Аллах, който идва без труд и без усилие, а вие искате нещо, за което трябва да работите и да се трудите.“ После им каза: „Слезте в който и да е град и там ще намерите това, което поискахте — по нивите и по пазарите му.“

И когато настояха на своето желание и предпочетоха собствената си воля пред избора на Аллах, върху тях беше стоварено унижение и бедност, и се върнаха с гняв от Аллах. Това се случи, защото те отхвърляха знаменията на Аллах и убиваха пророците несправедливо и без право. Всичко това беше последица от тяхното неподчинение и престъпване на границите, които Аллах беше поставил.

1. Поуки от аята, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аллах ни учи да бъдем доволни от това, което Той ни е дарил, защото доволството е път към истинското щастие и спокойствие.
• Колкото и да е скромен дарът от Аллах, в него има благословия и полза, които често не виждаме, когато сме заслепени от желанията си.
• Неподчинението и настояването на собствената воля водят до загуба на благословии и до унижение, докато покорството към Аллах носи чест и достойнство.
• Аллах е справедлив и милостив — Той не наказва без причина, а хората сами си навличат гнева Му чрез упорството си в греха.
• Коранът ни разказва историите на предишните народи не за да ни забавлява, а за да ни поучи и да ни предпази от същите грешки.
• Ислямът ни учи да ценим това, което имаме, и да не тичаме подир онова, което ни се струва по-привлекателно, но всъщност е по-малоценно.
• В тези истории виждаме колко важно е да слушаме Божиите пророци и да следваме напътствията им, защото в тях има добро за нас и за нашия живот.