Сура Аль-Бакара — Стих 62

1. Обяснение на думите в аята:

• „آمَنُوا“ (аману) – повярваха, приеха вярата.
• „هَادُوا“ (хаду) – юдеите, последователите на юдейската религия.
• „النَّصَارَى“ (ан-насара) – християните, последователите на Иса (Исус).
• „الصَّابِئِينَ“ (ас-сабиин) – сабеите; думата идва от корен със значение „излизане, отклоняване“, тоест онези, които са излезли от една религия към друга. Сред тях има както многобожници, така и вярващи в Единия Бог, които следвали пътя на Ибрахим (Авраам).
• „مَنْ آمَنَ بِاللَّهِ وَالْيَوْمِ الْآخِرِ“ (ман амана биллахи уал-яумил-ахир) – който повярва в Аллах и в Сетния ден.
• „عَمِلَ صَالِحًا“ (амиля салихан) – извърши праведни дела.
• „أَجْرُهُمْ“ (аджрухум) – тяхната награда.
• „عِندَ رَبِّهِمْ“ (инда раббихим) – при техния Господ.
• „وَلَا خَوْفٌ عَلَيْهِمْ وَلَا هُمْ يَحْزَنُونَ“ (уа ля хауфун алейхим уа ля хум яхзанун) – и не ще има страх за тях, нито ще скърбят.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че вярващите от тази общност – онези, които са повярвали в Аллах и в Неговите пратеници и са следвали Неговия закон – както и вярващите от предишните общности преди изпращането на пророка Мухаммед (с.а.с.): юдеите, християните и сабеите – всички те, ако са имали истинска и искрена вяра в Аллах и в Сетния ден, и са вършили дела, които са угодни на Аллах, ще получат своята награда при своя Господ. Те не трябва да се страхуват от това, което ги очаква в отвъдния живот, нито да скърбят за това, което са изгубили в земния живот.

Този аят се отнася за времето преди изпращането на пророка Мухаммед (с.а.с.). Тогава всеки, който е вярвал правилно в Аллах и в Сетния ден и е вършил праведни дела според своята религия, е имал своята награда при Аллах. Но след като Аллах изпрати пророка Мухаммед (с.а.с.) като последен пророк и пратеник до всички хора, Той не приема от никого друга религия освен Исляма – религията, с която е изпратен той.

1. Поуки от аята, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Аллах е справедлив и милостив. Той не ощетява никого и приема искрената вяра и добрите дела от всеки, който искрено се обръща към Него.
• Истинската вяра винаги е свързана с вяра в Аллах и в Сетния ден, както и с праведни дела. Това показва, че Ислямът не е само думи, а вяра, която се проявява в дела.
• Аятът ни учи, че страхът и тъгата няма да имат място за вярващите в отвъдния живот. Това е обещание за спокойствие и надежда за всеки, който следва правия път.
• Ислямът е универсална религия, която е била основата на вярата на всички предишни пророци. Той е завършекът и най-съвършената форма на Божието ръководство за човечеството.
• След изпращането на пророка Мухаммед (с.а.с.) Ислямът е единственият път, който Аллах приема. Това ни кара да оценим високо благословията да бъдем част от тази общност и да следваме учението на Корана с любов и преданост.