Сура Ан-Намль — Стих 30

1. Пояснение на думите в аята:

— „سُلَيْمَانَ“ (Сулайман): пророкът Сулайман (Соломон), синът на пророка Дауд (Давид), мир с тях, когото Аллах дари с пророчество, мъдрост и огромно царство.

— „بِسْمِ اللَّهِ“ (Бисмилляхи): „В името на Аллах“ — израз, с който се започва всяко важно дело, търсейки благословия и помощ от Аллах.

— „الرَّحْمَٰنِ“ (Ар-Рахман): Всемилостивият — Този, чиято милост обхваща всичко сътворено в този свят.

— „الرَّحِيمِ“ (Ар-Рахим): Милосърдният — Този, чиято специална милост е отредена за вярващите в отвъдния живот.

1. Тълкуване на аята:

Царицата на Саба (Билкис) продължава да съобщава на своите приближени за съдържанието на полученото писмо. Тя им казва, че това писмо е изпратено от пророка Сулайман, мир нему, и че то започва с името на Аллах — Всемилостивия, Милосърдния. С този благословен израз Сулайман открива посланието си, като по този начин показва, че всичко започва с името на Аллах и че призивът му е изцяло насочен към поклонение пред Него. След това в следващия аят се посочва и самото съдържание на призива: да не се възгордяват пред истината и да дойдат при него, покорявайки се на Аллах с единобожие и покорност. Така писмото съчетава благословено начало с ясен призив към вяра и смирение.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Започването на делата с името на Аллах е традиция на пророците и носи благословия; тя ни учи да свързваме всяко свое начинание с Всевишния.

— Пророкът Сулайман, притежавайки огромна власт и царство, останал смирен пред Аллах и започвал посланията си с Неговото име — това е пример за истинско величие, основано на вяра.

— Призивът в писмото е бил ясен и учтив, без високомерие — ислямът ни учи да общуваме с хората с мъдрост и доброта.

— Имената „Ар-Рахман“ и „Ар-Рахим“ ни напомнят за безкрайната милост на Аллах към всички сътворени и за специалната Му милост към вярващите, което ни насърчава да се обръщаме към Него с надежда и любов.

— Аятът показва, че истинското послание на всички пророци е едно и също: призив към единобожие и покорност пред Аллах, което е пътят към успеха в двата свята.