Сура Ан-Намль — Стих 31

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• عُلُوّ (улуу): височие, надменност, високомерие и превъзнасяне над истината и над хората.
• مُسْلِمِين (муслимин): покорни, отдадени, подчиняващи се на Аллах с единобожие и покорство.

1. Тълкувание на аята:

Този аят е част от писмото на пророчицата Балкис, царицата на Сава, до нейния народ, в което тя им предава съдържанието на писмото на пророк Сюлейман (мир нему). В него се казва: не се възгордявайте и не се превъзнасяйте над мен, не отказвайте да приемете истината от високомерие, а елате при мен покорни и отдадени на Аллах, признавайки Неговото единство и се подчинявайки на Него. Тоест смисълът е: изоставете гордостта и надменността, откликнете на призива за единобожие и оставете онова, на което сте били — обожествяването на слънцето заедно с Аллах — и елате при мен като вярващи, покорни и следващи истината. Пророк Сюлейман (мир нему) не е търсил лична власт или подчинение заради самия себе си, а е призовавал към подчинение на Аллах и към истинската вяра, затова и поканата е била да дойдат при него като мюсюлмани — тоест като хора, които се отдават на Аллах и приемат Неговото ръководство.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Ислямът не е призив към потисничество или налагане на човешка власт, а призив към освобождаване от високомерието и към подчинение на Създателя.
• Гордостта и надменността са пречка пред истината; който се отърве от тях, отваря сърцето си за вярата и за напътствието.
• Истинската чест и достойнство не са в това да се възвишаваш над другите, а в това да се покориш на Аллах и да приемеш истината, от когото и да дойде тя.
• Коранът ни учи на ясна и милостива покана: да оставим заблудите и да дойдем при вярата доброволно, с разум и сърце, а не по принуда.
• Единобожието е основата, към която всички пророци са призовавали, и то е пътят към спокойствие, единство и истинско подчинение на Аллах.