Сура Ан-Намль — Стих 62

1. Пояснение на думите в аята:

• الْمُضْطَرَّ (ал-мудта́рр): човекът, който е в беда, притиснат от трудности и нужда, без средства да се справи сам.
• دَعَاهُ (да'а́ху): призова го, обърна се към Него с молба.
• السُّوءَ (ас-су́'): злото, вредата, болестта, бедността и всяко страдание.
• خُلَفَاءَ (хулафа́'а): наместници, наследници – онези, които идват след предишните поколения и заемат тяхното място на земята.
• قَلِيلًا مَّا تَذَكَّرُونَ (калı́лан ма тазаккару́н): много малко си припомняте и се поучавате – израз, който всъщност означава, че почти не се поучавате.

1. Тълкуване на аята:

Нима онова, на което се покланяте вместо Аллах, е по-добро, или Онзи, Който откликва на притиснатия в беда, когато го призове? Той е, Който премахва злото – болестта, бедността и всяка мъка, която сполетява човека. Той е, Който ви прави наследници на земята – поколение след поколение, народ след народ, като ви дава власт и възможност да живеете на нея след онези, които са били преди вас. Нима има друго божество, което прави всичко това заедно с Аллах? Не, няма. Но вие много малко си припомняте и се поучавате – затова и съдружавате с Аллах други в поклонението.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аллах е Единственият, Който чува зова на отчаяния и му отговаря – това ни учи да се обръщаме само към Него в трудни моменти.
• Само Аллах има силата да премахне страданието и да донесе облекчение – никой друг не притежава тази власт.
• Аллах дарява хората с наследство на земята и ги прави наместници – това е милост и знак за Неговата мъдрост и грижа.
• Ако размишляваме и си припомняме, ще осъзнаем, че никой не заслужава поклонение освен Аллах.
• Коранът ни приканва да се поучаваме от знаменията и да не бъдем от онези, които забравят и не благодарят.