Сура Аль Имран — Стих 128

1. Обяснение на думите в аята:

• لَيْسَ لَكَ مِنَ الْأَمْرِ شَيْءٌ – „Ти нямаш никаква власт над това дело“: означава, че решенията и управлението на делата на хората принадлежат единствено на Аллах, а не на Пророка (с.а.с.) или на когото и да било другиго.
• أَوْ يَتُوبَ عَلَيْهِمْ – „или да приеме покаянието им“: Аллах да ги насочи към исляма и да им прости.
• أَوْ يُعَذِّبَهُمْ – „или да ги накаже“: в този свят и в отвъдния заради тяхната несправедливост и упорство в неверието.
• ظَالِمُونَ – „несправедливи“: те са престъпили границите и заслужават наказание.

1. Тълкувание на аята:

Когато Пратеника (с.а.с.) призовал Аллах да унищожи вождовете на многобожниците след битката при Ухуд, Аллах му разкрил, че той няма никаква власт върху делата на хората. Цялата власт и решението принадлежат само на Аллах, Който управлява всичко по Своята мъдрост. Това е вметнато изречение, което пояснява, че Аллах е Господарят на тяхната съдба: Той или ще ги унищожи, или ще ги победи, или ще приеме покаянието им, ако приемат исляма, или ще ги накаже, ако упорстват в неверието си. Пророкът не е нищо друго освен пратеник, изпратен да предупреждава и да се бори срещу неверието, а не да решава съдбата на хората. Затова той трябва да бъде търпелив и да изчака решението на Аллах.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че всичко е в ръцете на Аллах и че ние трябва да се уповаваме на Него във всички наши дела.
• Показва ни, че Аллах е Милостив и приема покаянието на онези, които се обръщат към Него, дори и най-големите грешници.
• Напомня ни, че Пророкът (с.а.с.) е бил само човек и пратеник, а не господар на съдбите – това ни помага да разберем истинската същност на пророчеството и да не прекаляваме в почитта към хората.
• Насърчава ни към търпение и постоянство, защото Аллах знае най-добре кога и как да реши делата.
• Укрепва вярата ни, че справедливостта на Аллах е абсолютна и че всеки ще получи заслуженото – било то прошка или наказание.
• Кара ни да обичаме Корана, защото в него намираме утеха, напътствие и яснота за живота и отвъдното.