Сура Аль Имран — Стих 129

1. Пояснение на думите в аята:

• „وَلِلَّهِ“ (уа лиллахи): „На Аллах принадлежи“ – израз, който утвърждава абсолютната власт и собственост на Аллах над всичко.
• „مَا فِي السَّمَاوَاتِ وَمَا فِي الْأَرْضِ“ (ма фи-с-самауати уа ма фи-л-ард): „каквото е на небесата и каквото е на земята“ – всичко сътворено, видимо и невидимо.
• „يَغْفِرُ لِمَن يَشَاءُ“ (ягфиру лиман яша'): „Той опрощава на когото пожелае“ – прошката е по Неговата милост и воля.
• „وَيُعَذِّبُ مَن يَشَاءُ“ (уа ю'аззибу ман яша'): „и наказва когото пожелае“ – наказанието е по Неговата справедливост и воля.
• „غَفُورٌ رَّحِيمٌ“ (гафурун рахим): „Опрощаващ, Милосърден“ – две от прекрасните имена на Аллах, които изразяват Неговата безкрайна прошка и милост.

1. Тълкувание на аята:

Този аят ни известява, че на Аллах принадлежи всичко на небесата и на земята – Той е Създателят, Владетелят и Управителят на цялото творение. Нищо не излиза извън Неговата власт и нищо не се случва без Неговото знание и воля.

Аллах опрощава греховете на когото пожелае от Своите раби – по Своята милост и щедрост, и наказва когото пожелае – по Своята справедливост и мъдрост. Никой не може да Го принуди или да Му наложи нещо, и никой не може да възпре Неговото решение.

В края на аята Аллах описва Себе Си с две от Своите прекрасни имена: Той е Опрощаващ – приема покаянието на онези от Своите раби, които се обръщат към Него, и Милосърден – обгражда ги със Своята милост и доброта.

В контекста на предходните аяти, където се говори за битката при Ухуд и за лицемерите, този аят носи утеха и напътствие: не бързайте да отправяте проклятия срещу неверниците, защото Аллах знае какво ще се случи – някои от тях ще приемат исляма. Прошката и наказанието са изцяло в ръцете на Аллах, и Той решава според Своето всезнание и мъдрост.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Осъзнаването, че всичко принадлежи на Аллах, ни учи на смирение и доверие – ние не притежаваме нищо сами по себе си, а сме само гости в Неговото царство.
• Аллах е едновременно Опрощаващ и Милосърден – това ни дава надежда, че независимо колко грешим, вратата на покаянието винаги е отворена за нас.
• Справедливостта и милостта на Аллах са съвършени – Той не наказва несправедливо и не опрощава без мъдрост. Това ни учи да се доверяваме на Неговото решение във всички дела.
• Аятът ни напътства да не бързаме с осъждане и проклятия срещу другите, защото само Аллах знае какво ще се случи в бъдеще – днес някой може да е далеч от вярата, а утре да стане искрен вярващ.
• Вярата в Аллах ни носи спокойствие – знаейки, че Той е Владетелят на всичко и че Неговата милост надвишава Неговия гняв, ние се обръщаме към Него с надежда и любов.