Сура Аль Имран — Стих 134

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• السَّرَّاء (ас-сарра̄’): време на благополучие, изобилие и лекота.
• الضَّرَّاء (ад-дарра̄’): време на трудност, бедност и изпитание.
• الْكَاظِمِينَ (ал-ка̄зимӣн): онези, които сдържат, потискат и не дават израз на гнева си, макар да го изпитват.
• الْغَيْظ (ал-гайз): силен гняв, който кипи в гърдите.
• الْعَافِينَ (ал-‘а̄фӣн): онези, които прощават и се отказват от отмъщение.
• الْمُحْسِنِينَ (ал-мухсинӣн): благодетелните, онези, които вършат добро по най-добрия начин.

1. Тълкувание на аята:

Тези хора, за които се говори, са богобоязливите, които харчат от своето имущество в името на Аллах както в дни на изобилие и радост, така и в дни на нужда и трудност. Те не се въздържат от даване, когато са богати, нито се оправдават с бедност, когато са в затруднение. Освен това те владеят себе си: когато гневът изпълни сърцата им и биха могли да отвърнат на обидата, те го потискат, сдържат го и не позволяват да ги тласне към лошо дело. И не само това — те прощават на онези, които са им сторили зло, и се отказват от възмездие, макар да имат силата и правото да го потърсят. Аллах обича благодетелните, които притежават тези благородни нрави и съчетават щедрост, себеобладение и прошка.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът не изисква от човека да бъде богат, за да дава; той цени даването и в трудни времена, което показва искреност и упование в Аллах.
• Сдържането на гнева е сила, а не слабост — това е път към вътрешен мир и към награда от Аллах.
• Прошката към онези, които са ни наранили, издига човека и пречиства сърцето от омраза.
• Тези три качества — щедрост, себеобладение и прошка — са пътят към това Аллах да ни обича, а Неговата любов е най-висшата цел.
• Коранът не само забранява злото, но и рисува красив образ на вярващия, който вдъхновява и привлича сърцата към доброто.