Сура Аль Имран — Стих 135

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• Фа̄хиша (فَاحِشَةً): голям грях, особено прелюбодеяние и подобни на него тежки грехове.
• Залямӯ анфусахум (ظَلَمُوا أَنفُسَهُمْ): навредиха на самите себе си чрез по-малки грехове.
• Истигфа̄р (اسْتِغْفَار): молба за прошка и опрощение от Аллах.
• Юсиррӯ (يُصِرُّوا): да упорстват, да продължават в греха без покаяние.

1. Тълкувание на аята:

Този аят описва едно от най-красивите качества на вярващите. Когато извършат голям грях или навредят на себе си с по-малък грях, те не упорстват и не се оправдават, а си спомнят за Аллах, за Неговото обещание за награда и за Неговото предупреждение за наказание. Веднага се обръщат към Него с разкаяние и Го молят да им прости греховете. Те са убедени, че никой освен Аллах не може да прощава грехове. Затова не остават върху греха си, а се отказват от него, знаейки, че са съгрешили и че Аллах приема покаянието на Своите раби и прощава всички грехове.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът не изисква от хората да бъдат безгрешни, а им дава път за връщане към Аллах след всяка грешка.
• Вратата на покаянието е винаги отворена, независимо колко голям е грехът.
• Искреното покаяние включва три неща: да си спомниш за Аллах, да поискаш прошка и да не упорстваш в греха.
• Аллах е най-милостивият и най-прощаващият; никой друг не може да опрости греховете.
• Вярата не е в това да не грешиш, а в това да се връщаш към Аллах всеки път, когато сгрешиш.
• Този аят дава надежда и утеха на всеки човек, който се чувства обременен от греховете си, и го насърчава да не се отчайва от милостта на Аллах.