Сура Аз-Зумар — Стих 11

1. Обяснение на думите в аята:

• „قُلْ“ (кул) — кажи.
• „أُمِرْتُ“ (умирту) — бидох заповядан.
• „أَعْبُدَ“ (а‘буда) — да служа, да се покланям.
• „مُخْلِصًا“ (мухлисан) — искрен, чистосърдечен, посветил поклонението само на Аллах.
• „الدِّينَ“ (ад-дин) — религията, поклонението, подчинението.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах заповядва на Своя Пратеник (с.а.с.) да възвести на хората, че Бог му е повелил да Го обожава единствено Него, като Му посвещава цялото си поклонение, без да придава съдружник в това. Това означава, че поклонението — молитвата, молбата, страха, надеждата, жертвоприношението и всичко останало от религиозните обреди — трябва да бъде насочено само към Аллах, Единствения, Който няма съдружник. Пратеникът (с.а.с.) е първият, който изпълнява тази заповед, и е пример за пълна искреност и чист монотеизъм. Така аятът утвърждава основата на исляма — единобожието (таухид) — и отхвърля всякакво съдружаване с Аллах.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Ислямът поставя най-голямо значение на искреността в поклонението: човек се обръща само към Аллах, без посредници.
• Пророкът Мухаммед (с.а.с.) е най-добрият пример за подчинение на Божията заповед и за чисто единобожие.
• Когато човек насочи сърцето и делата си единствено към Създателя, той намира истински мир, достойнство и свобода от робството на сътворените неща.
• Коранът ясно и просто утвърждава вярата в Единия Бог — вяра, която е в хармония с човешката природа и носи спокойствие в душата.
• Всеки, който последва този път на искреност, се присъединява към редицата на пророците и праведниците и печели доволството на Аллах.