Сура Аз-Зумар — Стих 12

1. Обяснение на думите в аята:

• „وَأُمِرْتُ“ (уа умирту): „и ми бе заповядано“ – глагол в страдателен залог, който показва, че заповедта идва от Аллах, а не от хората.
• „لِأَنْ أَكُونَ“ (ли-ан акуна): „да бъда“ – изразява целта на заповедта.
• „أَوَّلَ“ (аууал): „първият“ – този, който изпреварва другите в дадено нещо.
• „الْمُسْلِمِينَ“ (ал-муслимин): „мюсюлманите“ – онези, които се подчиняват на Аллах с искрено единобожие и покорство.

1. Тълкуване на аята:

В този аят Аллах съобщава, че е заповядал на Своя Пратеник (с.а.с.) да бъде първият сред своята общност, който се подчинява на Аллах с чист монотеизъм и искрено поклонение. Заповедта обхваща две неща: първо – посвещаване на поклонението единствено на Аллах, без никого да Му се съдружава; и второ – изпреварване на другите в това подчинение и в приемане на истината. Пратеникът (с.а.с.) е първият, който се покорява на тази заповед, първият, който изповядва единобожието, и първият, който се отказва от всяко друго божество освен Аллах. Така той става пример и предводител за своята общност в покорството и в посвещаването на религията само на Аллах.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Ислямът поставя искреността в поклонението в самото си сърце: човек се обръща само към Аллах, без посредници и съдружници.
• Стремежът да бъдеш първи в доброто е похвално качество; всеки вярващ може да изпревари другите в добри дела и в покорство на Аллах.
• Пророкът (с.а.с.) не се отличава от своята общност с нещо недостижимо, а е пример, който ни учи как да живеем с вяра и преданост.
• Колкото по-рано човек приеме истината и се подчини на Аллах, толкова по-голяма е неговата награда и по-високо е неговото положение.
• Този аят ни показва красотата на исляма: религия на яснота, искреност и доброволно подчинение на Създателя, което носи спокойствие на сърцето и достойнство на човека.