Сура Фуссилат — Стих 44

1. Обяснение на думите в аята:

• أَعْجَمِيًّا (а'джамийян): Коран, низпослан на неарабски език, или с неясен, чужд език.
• لَوْلَا فُصِّلَتْ آيَاتُهُ (лаула фуссилат аятуху): „Защо не са разяснени знаменията му?“ — тоест защо не са ясно изложени и обяснени на разбираем език.
• أَأَعْجَمِيٌّ وَعَرَبِيٌّ (а-а'джамийюн уа 'арабий): „Нима чужд език, а [пратеникът] арабин?“ — израз на учудване и противоречие.
• هُدًى وَشِفَاءٌ (худан уа шифа'): напътствие и изцеление.
• وَقْرٌ (уакр): глухота, запушване на ушите.
• عَمًى (аман): слепота, неспособност да се види истината.
• يُنَادَوْنَ مِن مَّكَانٍ بَعِيدٍ (юнадауна мин маканин ба'ид): биват призовавани от далечно място — образ за това, че не чуват и не разбират.

1. Тълкувание на аята:

Ако бяхме низпослали този Коран на чужд, неарабски език, неверниците щяха да възразят: „Защо знаменията му не са разяснени на език, който разбираме?“ И щяха да кажат с учудване: „Нима книгата е на чужд език, а човекът, който я носи, е арабин?“ Това е нелогично и противоречиво искане, защото целта им не е истината, а само търсене на повод за отказ.

Кажи, о, Пратенико: Този Коран за вярващите е напътствие от заблудата и изцеление за сърцата — лек за съмненията, невежеството и духовните болести. А онези, които не вярват, имат глухота в ушите си — не чуват истината, и Коранът е за тях слепота — не го разбират и не се напътват чрез него. Тези хора са като човек, когото викат от много далечно място: той не чува гласа и не отговаря на зова.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Коранът е низпослан на ясен арабски език, за да бъде разбран и осмислен от хората, а не да остане неразбираем.
• Коранът е истинско напътствие и изцеление за сърцата — той лекува съмненията, тревогите и духовните болести на всеки, който искрено вярва.
• Ползата от Корана зависи от отвореността на сърцето и ухото: който иска истината, ще намери в него светлина; който отказва, сам се лишава от доброто.
• Искането на знамения и доказателства невинаги идва от търсене на истината — понякога е само оправдание за отказ.
• Вярата отваря ушите и сърцето за Божието слово, а неверието ги затваря, макар човек да е близо физически.
• Коранът е дар и милост за вярващите — в него има напътствие за всеки аспект от живота и лек за душата.