Сура Фуссилат — Стих 43

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— «مَا يُقَالُ لَكَ»: „Това, което ти се казва“ — има се предвид отричането и подигравките, които многобожниците отправят към Пророка (с.а.с.).

— «إِلَّا مَا قَدْ قِيلَ لِلرُّسُلِ مِن قَبْلِكَ»: „освен това, което вече бе казано на пратениците преди теб“ — тоест същите обвинения в лъжа и присмех, които предишните народи отправяха към своите пратеници.

— «لَذُو مَغْفِرَةٍ»: „наистина е Обладателят на опрощение“ — Той прощава на онези, които се покаят.

— «وَذُو عِقَابٍ أَلِيمٍ»: „и Обладателят на болезнено наказание“ — Той наказва онези, които упорстват в неверието и греха.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах утешава Своя Пророк Мухаммед (с.а.с.) и му съобщава, че отричането, подигравките и обвиненията в лъжа, които чува от своя народ, не са нещо ново или необичайно. Същото са изпитвали и всички предишни пратеници от своите народи. Това е установен Божи закон за призиващите към истината — те биват посрещани с враждебност и упорство. Затова Пророкът трябва да бъде търпелив и да продължи мисията си, знаейки, че не е сам в това изпитание.

След това Аллах споменава две от Своите велики качества, които дават на човека едновременно надежда и страхопочитание: Той е Обладателят на опрощение — прощава на всеки, който се обърне към Него с искрено покаяние, независимо от предишните си грешки. И същевременно Той е Обладателят на болезнено наказание — за онзи, който упорства в неверието и греха си, отказвайки да се покае и да последва истината. Така аятът разкрива съвършеното равновесие между Божията милост и Божията справедливост.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

— Този аят ни учи, че трудностите по пътя на истината не са знак за изоставеност от Аллах, а по-скоро са доказателство, че вървим по стъпките на всички Божии пратеници преди нас. Това дава на вярващия вътрешна сила и спокойствие.

— Аятът разкрива, че вратата на покаянието е отворена за всеки, който пожелае да се върне към своя Господ, колкото и големи да са били греховете му. Това е безкрайна милост, която ни насърчава да не се отчайваме.

— Същевременно той ни предупреждава с любов, че упорството в злото води до болезнено наказание, и ни подтиква да изберем пътя на покаянието и поправянето още сега.

— Аятът ни показва колко мъдър и балансиран е Коранът: той не говори само за милост, нито само за наказание, а съчетава двете, за да възпита у човека надежда и отговорност едновременно.

— И накрая, той ни учи на търпение и постоянство в доброто, следвайки примера на Пророка (с.а.с.) и на всички пратеници преди него, знаейки, че крайният успех е за богобоязливите.