Сура Аль-Фатх — Стих 13

1. Обяснение на думите в аята:

• „وَمَن“ (уа ман) – „и който“ / „а който“.
• „يُؤْمِن“ (ю'мин) – „вярва“ – тоест приема с убеденост и прилага с дела.
• „أَعْتَدْنَا“ (а'тадна) – „приготвихме“ – означава, че е подготвено и запазено, готово за онзи, който го заслужава.
• „سَعِيرًا“ (са'ӣран) – „огън, разпален до краен предел“ – пламтящ и разгарян огън.

1. Тълкуване на аята:

Всеки, който не вярва в Аллах и не приема Неговия Пратеник (саллаллаху алейхи уа саллям), е отхвърлил истината и е излязъл извън вярата. За такива невярващи Аллах е приготвил в Отвъдния живот разпален, бушуващ огън, в който ще бъдат измъчвани. Вярата не е само устно признание – тя изисква и приемане на това, което Пратеникът е донесъл, и съобразяване с неговия закон. Който откаже това, сам е избрал пътя на неверието и е заслужил въздаянието, което Аллах е подготвил за невярващите.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Аятът ясно показва, че пътят към спасението минава през вярата в Аллах и в Неговия Пратеник – това е пътят на сигурността и надеждата.
• Ислямът не оставя човека в неведение: той му казва какво го очаква, за да може съзнателно да избере доброто и да избегне злото.
• Милостта на Аллах се проявява и в това, че Той предупреждава преди наказанието, давайки възможност на всеки да се обърне и да повярва.
• Вярата е чест и достойнство за човека – тя го свързва със Създателя и му дава истински смисъл в живота.
• Коранът говори с яснота и правдивост за последствията от избора ни, което ни подтиква да ценим истината и да следваме напътствието.