Сура Аль-Фатх — Стих 26

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• الحَمِيَّة (ал-хамийя): силна гордост и ревност, която кара човека да отхвърли истината и да се възпротиви, воден от собствената си гордост, а не от търсене на справедливост.
• حَمِيَّةَ الْجَاهِلِيَّةِ (хамийятал-джахилийя): гордостта на епохата на невежеството преди Исляма — чувство, основано на порив и его, а не на право и истина.
• سَكِينَتَهُ (сакинатаху): Неговият покой, спокойствие, твърдост и достойнство, които Аллах низпослава в сърцата, за да ги укрепи.
• كَلِمَةَ التَّقْوَى (калиматат-таква): словото на богобоязливостта — свидетелството „Няма друг бог освен Аллах“ (لا إله إلا الله), което е основата на всяка богобоязливост.
• أَهْلَهَا (ахлаха): тези, които са достойни за нея и заслужават да бъдат нейни носители.

1. Тълкувание на аята:

Спомни си, о, Пророче, когато неверниците изпълниха сърцата си с гордост и надменност — гордостта на епохата на невежеството, която не се основава на истина и справедливост, а на его и страсти. Те се възгордяха и отказаха да приемат пратеника на Аллах и неговите сподвижници, и не пожелаха да признаят истината, за да не кажат, че са били победени. От тази тяхна гордост произлезе и отказът им да напишат в договора в Худайбия думите „В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния“ и „Това е, за което се споразумя Мухаммад, пратеникът на Аллах“.

Тогава Аллах низпосла Своя покой и спокойствие върху Своя пратеник и върху вярващите. Той ги укрепи и ги предпази от това гняв и гордост да ги тласнат към ответна реакция, подобна на поведението на неверниците. Аллах ги задържа здраво за словото на богобоязливостта — свидетелството „Няма друг бог освен Аллах“ — и те се придържаха към него и изпълняваха неговите изисквания. Вярващите бяха по-достойни за това слово от неверниците и бяха неговите истински носители, защото Аллах знаеше доброто, което се крие в сърцата им. Аллах знае всичко и нищо не е скрито от Него — Той знае кой заслужава това слово и кой е достоен за него.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към Исляма и Корана:

• Ислямът не е религия на сляпата гордост и надменност, а религия на истината, справедливостта и спокойствието. Когато човек се отърси от егото и гордостта, сърцето му се изпълва с покой и твърдост от Аллах.
• Аллах подкрепя Своите вярващи слуги със спокойствие и твърдост в трудни моменти. Който се уповава на Аллах, никога не е изоставен.
• Словото „Няма друг бог освен Аллах“ е най-ценното слово — то е ключът към богобоязливостта и основата на всяко добро. Всеки, който се придържа към него искрено, ще намери сигурност и чест.
• Аллах знае какво има в сърцата на хората. Той дава Своето слово и Своята религия на онези, които Той знае, че са достойни за тях. Затова нека всеки се стреми към искреност и добро, за да бъде сред онези, които Аллах обича и подкрепя.
• Вярата носи със себе си достойнство и спокойствие, а не слабост. Вярващите в Худайбия показаха, че истинската сила е в търпението, богобоязливостта и придържането към словото на Аллах, а не в отмъщението и гордостта.