Сура Аль-Маида — Стих 108

1. Обяснение на думите в аята:

• ذَٰلِكَ (залика) – „това“, „този (ред)“.
• أَدْنَىٰ (адна) – „по-близо“, „най-подходящо“, „най-вероятно да доведе до“.
• أَن يَأْتُوا بِالشَّهَادَةِ عَلَىٰ وَجْهِهَا – „да дадат свидетелството си в истинския му вид“, т.е. без изопачаване, без измама и без скриване.
• أَوْ يَخَافُوا أَن تُرَدَّ أَيْمَانٌ بَعْدَ أَيْمَانِهِمْ – „или да се страхуват, че клетви ще бъдат отхвърлени след техните клетви“ – т.е. че наследниците или страните по делото ще положат нови клетви след техните, с което тяхната лъжа ще се разкрие и те ще бъдат опозорени.
• وَاتَّقُوا اللَّهَ – „И бойте се от Аллах“ – спазвайте Неговите заповеди и се пазете от Неговия гняв.
• وَاسْمَعُوا – „и слушайте“ – слушайте с приемане и покорство, не само с уши, но и със сърце.
• الْفَاسِقِينَ – „нечестивите“, „онези, които излизат от покорството към Аллах“.

1. Тълкуване на аята:

Този ред на разглеждане и произнасяне на клетви – когато има съмнение относно свидетелството на двама свидетели и се пристъпи към тяхното заклеване след молитвата, както и възможността свидетелството им да бъде отхвърлено – е най-подходящият начин да се гарантира, че те ще дадат свидетелството си точно както трябва, без да го изопачават, променят или предават невярно. Това е и най-силното средство да се предотврати тяхната измама, защото те ще се страхуват, че след техните клетви наследниците или засегнатите ще положат свои клетви, които ще разобличат лъжата им и ще ги опозорят пред хората.

Затова Аллах заповядва на вярващите да се боят от Него, като избягват лъжесвидетелстването, измамата и присвояването на чуждо имущество чрез лъжливи клетви, и да слушат Неговите наставления с покорство и приемане. Аллах не напътва към правия път и не помага на онези, които съзнателно излизат от Неговото покорство и упорстват в греха.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Ислямът държи изключително много на истината и справедливостта в свидетелството, защото върху това се гради сигурността на хората, техните права и имущества.
• Когато човек знае, че ще бъде подложен на проверка и че лъжата му може да бъде разкрита, това го възпира от нечестност и го подтиква към правдивост.
• Боязънта от Аллах е истинската защита на обществото от измама и несправедливост; който се страхува от своя Господ, не посяга на чуждото и не лъжесвидетелства.
• Слушането с покорство на Божиите заповеди е пътят към напътствие и успех, докато упорството в греха отдалечава човека от Божията милост и напътствие.
• Коранът не само забранява злото, но и посочва мъдри средства за предотвратяването му, като съчетава страх от Аллах със страх от разобличаване пред хората – така възпитава в честност и отговорност.
• Тези наставления показват колко съвършен и практичен е ислямският закон, който пази правата на всички и изгражда общество на доверие и справедливост.