Сура Аль-Маида — Стих 107

1. Обяснение на думите в аята:

• عُثِرَ (усира): разкрие се, стане ясно, открие се нещо скрито. Първоначално думата означава „да се натъкнеш на нещо“.
• اسْتَحَقَّا إِثْمًا (истахакка иثман): двамата са извършили нещо, което заслужава грях, тоест извършили са предателство или лъжлива клетва.
• آخَرَانِ (ахаран): други двама души.
• يَقُومَانِ مَقَامَهُمَا (якумани макамахума): застават на тяхно място.
• الْأَوْلَيَانِ (ал-аулаяни): двамата най-близки, най-достойните, най-имащите право.
• اعْتَدَيْنَا (и’тадайна): престъпихме, нарушихме границите, постъпихме несправедливо.

1. Тълкуване на аята:

Ако след полагането на клетва от двамата свидетели се разкрие, че те са извършили грях – че са излъгали в свидетелството или са предали доверието, или са дали лъжлива клетва – тогава двама други души от най-близките роднини на починалия, които имат най-голямо право и са най-достойни, застават на тяхно място. Тези двама души полагат клетва в името на Аллах, като казват: „Нашето свидетелство и нашата клетва за тяхната измама и лъжа е по-достойна за приемане от тяхното свидетелство и тяхната клетва за тяхната правдивост и честност. Ние не сме престъпили и не сме излъгали. Ако излъжем или престъпим, то тогава наистина ще бъдем от несправедливите, които нарушават границите, поставени от Аллах.“

Смисълът е, че когато се разкрие предателството на първите двама, които са положили клетва, тогава двама от най-близките роднини на починалия – тези, които са най-имащи право и най-близки – застават на тяхно място и се заклеват в Аллах, че тяхното свидетелство е по-истинно и по-достойно за приемане от свидетелството на онези, които са излъгали. Те потвърждават, че не са престъпили и не са излъгали, и че ако го направят, ще бъдат от несправедливите.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Ислямът е религия на справедливостта и истината. Той не оставя несправедливостта без поправяне, а дава възможност на онези, които са ощетени, да защитят правата си по честен и достоен начин.
• Коранът защитава правата на хората, особено в случаи на наследство и завещание, като установява ясни правила, които пазят от измама и предателство.
• Ислямът държи на клетвата в името на Аллах като свещен ангажимент. Лъжливата клетва е тежък грях, а истинската клетва е доказателство за вяра и богобоязливост.
• Вярата учи на отговорност и честност. Всеки, който свидетелства или се заклева, трябва да бъде правдив, защото Аллах вижда всичко и ще съди всеки според делата му.
• Тези, които са ощетени, не трябва да се отчайват – Ислямът им дава път да търсят справедливост и да защитят истината, без да престъпват границите на Аллах.
• Коранът ни учи, че истината винаги надделява и че Аллах подкрепя справедливите. Това ни изпълва с увереност и любов към религията, която пази достойнството и правата на всеки човек.