Сура Аль-Маида — Стих 44

1. Обяснение на думите в аята:

• التوراة (ат-Таура): Свещеното Писание, низпослано на пророк Муса (Моисей), мир нему.
• هُدًى (худан): напътствие, guidance – насочване към истината и правия път.
• نُورٌ (нур): светлина – означава яснота и разкриване на истината.
• النَّبِيُّونَ (ан-набийюн): пророците.
• أَسْلَمُوا (асламу): предали се на Аллах, покорили се на Неговата воля.
• هَادُوا (хаду): юдеите, последователите на юдейската вяра.
• الرَّبَّانِيُّونَ (ар-раббанийюн): богословите, учените, които възпитават хората в религията.
• الْأَحْبَارُ (ал-ахбар): религиозните учени, книжниците.
• اسْتُحْفِظُوا (устухфи зу): били натоварени да пазят.
• شُهَدَاءَ (шухада): свидетели.
• ثَمَنًا قَلِيلًا (саманан калилан): нищожна цена – има се предвид подкуп, власт или положение.

1. Тълкувание на аята:

Аллах Всемогъщият съобщава, че Той е низпослал Тората на пророк Муса (Моисей), мир нему, и в нея има напътствие от заблудата и светлина, която разкрива истината и разяснява Божиите закони. С нея са съдили пророците на синовете на Израил, които са се покорили на Аллах и са се предали на Неговата воля. Те са съдили между юдеите според това, което е в Тората, без да го изменят или изопачават. С нея са съдили също благочестивите богослови и религиозните учени, които възпитават хората съгласно Божия закон. Това е така, защото Аллах им е поверил да пазят Неговото Писание и те са били натоварени да го съхраняват от изопачаване и подмяна. Те са били свидетели за истинността на Тората и хората са се обръщали към тях за разрешаване на въпросите си.

След това Аллах се обръща към учените от юдеите и им казва: Не се страхувайте от хората при прилагането на Моите закони, защото те не могат нито да ви навредят, нито да ви донесат полза. Страхувайте се единствено от Мен, защото Аз съм Този, Който носи полза и вреда. Не заменяйте прилагането на това, което съм низпослал, с нищожна цена – било то власт, положение или пари. Който не съди според това, което Аллах е низпослал, отричайки го или предпочитайки друго пред него, или приравнявайки друго на него – те именно са неверниците.

1. Поуки от аята, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аллах е низпослал Своите писания с напътствие и светлина за хората, което показва Неговата милост и грижа към човечеството.
• Пророците и благочестивите учени са пример за покорство на Аллах и за прилагане на Неговите закони без страх от хората.
• Истинският учен в религията е този, който пази Божието слово и го предава точно, без изопачаване.
• Страхът от Аллах трябва да бъде по-силен от страха от хората, защото само Аллах има властта да носи полза и вреда.
• Не бива да се заменят Божиите закони с нищожна цена – било то заради власт, пари или положение.
• Прилагането на Божиите закони е въпрос на вяра, а отричането им или предпочитането на друго пред тях е неверие.
• Този аят ни учи, че ислямът уважава предишните Божии писания и потвърждава тяхната истинност, като същевременно ни насочва към Корана – последното и най-пълно ръководство за човечеството.