Сура Аль-Маида — Стих 43

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَكَيْفَ (уа кайфа): „И как“ – израз на учудване и неодобрение.
• يُحَكِّمُونَكَ (юхаккимунака): „те те вземат за съдия“ – тоест обръщат се към теб да отсъдиш между тях.
• التَّوْرَاةُ (ат-Таура): Тората – свещената книга, низпослана на Муса (Моисей), мир нему.
• حُكْمُ اللَّهِ (хукму Ллах): „Божието повеление/присъда“ – конкретно наказанието с убиване с камъни за прелюбодейците, според това, което е останало в Тората.
• يَتَوَلَّوْنَ (ятауалляуна): „те се отвръщат“ – обръщат гръб и отказват да приемат отсъденото.
• وَمَا أُولَئِكَ بِالْمُؤْمِنِينَ (уа ма ула'ика бил-му'минин): „и тези не са вярващи“ – тоест не са истински вярващи нито в своята книга, нито в теб.

1. Тълкувание на аята:

В този аят Всевишният Аллах изразява учудване от странното и противоречиво положение на юдеите, които живеели по времето на Пророка, мир нему. Те се обръщали към него да отсъди между тях по своите спорове, макар всъщност да не вярвали в него и в Корана, който му бил низпослан. При тях си стояла Тората – книгата, за която твърдели, че вярват в нея, и в нея се съдържала ясна Божия присъда, включително наказанието с убиване с камъни за прелюбодеяние. Ако наистина бяха искрени в своята вяра, щяха да се задоволят с това, което е в тяхната книга, и нямаше да търсят съд от друг.

Но още по-лошо: след като Пророкът отсъдел според това, което Аллах му разкрил, и то съвпадало с присъдата в Тората, те отново се отвръщали и отказвали да приемат решението, ако то не отговаряло на техните страсти и желания. Така те съединили две неща: отхвърлянето на собствената си книга и отхвърлянето на пророческото решение. С такова поведение те никак не приличат на истински вярващи – нито в Аллах, нито в Неговия Пратеник, нито в това, което той отсъжда. Вярата не е просто твърдение с езика, а подчинение и приемане на Божия закон с цялото сърце.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Ислямът учи на искреност и последователност: човек не може да твърди, че вярва, а после да отхвърля Божиите повеления, когато не му харесват.
• Коранът потвърждава истините, които са били в предишните свещени книги, и е последното и запазено Божие слово – затова вярващият намира в него сигурно ръководство за всеки спор и въпрос.
• Истинската вяра изисква смирение пред истината, а не следване на личните желания и интереси.
• Аллах е справедливият Съдия и Неговите присъди са мъдрост и милост за хората, дори когато понякога не ни се струват удобни.
• Този аят ни напомня, че Ислямът цени честността, единството между вяра и дела, и че всеки, който търси истината с открито сърце, ще намери в Корана светлина и напътствие.