Сура Ар-Рахман — Стих 4

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• عَلَّمَهُ (’алламаху): научи го, даде му знание.
• الْبَيَان (ал-байан): ясното изразяване, способността да се изразяваш разбираемо; включва речта, писането и разграничаването на нещата едно от друго.

1. Тълкувание на аята:

В предишния аят Аллах спомена, че е сътворил човека, а в този аят Той съобщава, че го е научил на ясно изразяване. Това означава, че Всевишният е дарил човека със способността да изразява това, което е в ума и сърцето му – чрез слово и чрез писмо. Той го е научил как да говори разбираемо, как да обяснява мислите си и как да предава знание на другите. Това го отличава от останалите създания и му дава възможност да общува, да се разбира с другите и да носи отговорност. Някои учени добавят, че чрез тази способност човекът е бил научен и на имената на нещата, тоест да разпознава и назовава всичко около себе си. Така ясното изразяване е велика благодат от Аллах, която отваря пътя към знанието, разбирането и напътствието.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че Аллах е Дарителят на всяко знание и способност. Той е този, който е научил човека да говори и да се изразява, а не човекът сам по себе си.
• Дарът на ясното изразяване е знак за милостта на Аллах към човека. Който осъзнае това, ще бъде благодарен и ще използва езика си за добро.
• Способността да се изразяваш е средство за търсене на истината и за разбиране на Корана. Чрез нея човек може да чете, да размишлява и да се напътва.
• Този аят ни учи, че ислямът цени знанието и общуването. Той не е религия на мълчание и невежество, а на яснота, разбиране и предаване на доброто.
• Който размисли върху този дар, ще види колко близо е Аллах до Своите творения и колко щедро ги дарява. Това го подтиква да се обърне към Него с любов и признателност.