Сура Аль-Анам — Стих 91

1. Обяснение на думите в аята:

• وَمَا قَدَرُوا اللَّهَ حَقَّ قَدْرِهِ – „И не оцениха Аллах с достойната за Него оценка“: не Го възвеличиха и не Го почетоха, както подобава на Неговото величие.
• بَشَرٍ – „човек“: човешко същество.
• قَرَاطِيسَ – „свитъци“ или „разделни листове“: книги, разпръснати на отделни страници.
• تُبْدُونَهَا – „показвате ги“: разкривате онова, което ви е изгодно.
• وَتُخْفُونَ كَثِيرًا – „и скривате много“: потулвате голяма част от съдържанието им.
• خَوْضِهِمْ – „в техните празни слова“: в тяхната заблуда и безполезни спорове.
• يَلْعَبُونَ – „се забавляват“: държат се несериозно и се подиграват.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах разкрива, че онези, които отричат всяко откровение от Него към човека, всъщност не са Го оценили с достойната за Него оценка и не са Го възвеличили, както Той заслужава. Те твърдят, че Аллах не е низпослал нищо на никого. За да опровергае това твърдение, Аллах наставлява Своя Пратеник ﷺ да ги попита: „Кой низпосла Книгата, която Муса донесе – Тората – като светлина и напътствие за хората?“ Ако те признават, че тя е от Аллах, то тогава твърдението им, че Аллах не е низпослал нищо, е явно противоречие.

След това Аллах се обръща с укор към онези, на които Тората е била поверена – учените от синовете на Исраил. Те са я превърнали в разпръснати листове: показват от нея онова, което съвпада с техните желания, и скриват голяма част от нея – включително описанието на Пророка Мухаммад ﷺ и неговото пророчество, както и ясните знаци, които не отговарят на страстите им.

Аллах напомня, че чрез Корана, който Той низпосла на арабите, са били научени на неща, които нито те, нито техните предци са знаели – вести за отминалите народи, за бъдещето и за онова, което ще се случи след смъртта. Затова Пратеникът ﷺ трябва да им каже: „Аллах е Този, Който низпосла Тората и Корана.“ А после да ги остави в тяхната заблуда и празни занимания, докато не дойде при тях неизбежното – наказанието или смъртта. Това е заплаха за тях и предупреждение.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Признаването на Аллах с достойната за Него оценка е основа на вярата. Който отрича, че Аллах е низпослал откровение, всъщност не Го познава и не Го възвеличава.
• Коранът потвърждава предишните Писания и разкрива истината за тях. Той е доказателство срещу онези, които изопачават или скриват Божието слово.
• Аллах е Този, Който низпосла всички Писания – Тората, Евангелието и Корана. Вярата в Него изисква да приемем всичко, което Той е разкрил, без да избираме според желанията си.
• Коранът ни учи на неща, които не сме знаели, и ни напътва към истината. Той е светлина и напътствие за всички хора.
• Човек трябва да бъде сериозен и искрен в търсенето на истината, а не да се забавлява с вярата и да я отхвърля лекомислено. Заплахата за онези, които упорстват в заблудата си, е сериозна.
• Ислямът ни призовава да възвеличим Аллах, да Го почитаме и да следваме Неговото напътствие, защото в това е истинското щастие и спасение.