Сура Ат-Тахрим — Стих 3

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• أَسَرَّ (асара): сподели тайно, повери в поверителност.
• نَبَّأَتْ بِهِ (наббаат бихи): разкри го, съобщи го на другиго.
• أَظْهَرَهُ اللَّهُ عَلَيْهِ (азхараху Аллаху алайхи): Аллах го осведоми за него, разкри му го.
• عَرَّفَ بَعْضَهُ (аррафа баадаху): уведоми я за част от него.
• أَعْرَضَ عَن بَعْضٍ (аарада ан баадин): не спомена друга част, премълча я.
• الْعَلِيمُ الْخَبِيرُ (ал-Алим, ал-Хабир): Всезнаещият, Всеосведоменият за всичко скрито.

1. Тълкувание на аята:

Пророкът (с.а.с.) поверил на една от своите съпруги — Хафса, дъщерята на Умар (Аллах да е доволен от тях) — тайна дума, която не бивало да бъде разкрита. Когато тя съобщила тази тайна на Аиша (Аллах да е доволен от нея), Аллах уведомил Своя Пророк за това, че тайната е била издадена. Тогава Пророкът (с.а.с.) споменал на Хафса част от онова, което тя била казала, а за друга част премълчал — от благородство и великодушие, без да я укорява за всичко. Когато ѝ съобщил за случилото се, тя се зачудила и попитала: „Кой ти каза това?“ Той отговорил: „Съобщи ми го Аллах — Всезнаещият, Който знае всичко явно, и Всеосведоменият, от Когото нищо скрито не остава незнайно.“

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че Аллах е Всезнаещ и Всеосведомен — нищо не се укрива от Него, нито тайните на сърцата, нито думите, изречени насаме. Това насърчава вярващия да бъде искрен и честен във всичките си дела.
• Пророкът (с.а.с.) ни учи на благородно поведение: той не изобличил съпругата си за всичко, а премълчал част — това е пример за снизходителност, мъдрост и добро отношение в семейството.
• Аятът показва грижата на Аллах към Своя Пророк — Той го осведомява за онова, което се случва зад гърба му, и го подкрепя. Това укрепва доверието на вярващия, че Аллах е с праведните.
• В него има насърчение към пазене на поверените тайни и предупреждение срещу тяхното разкриване, което е важен морален принцип в исляма.
• И накрая, аятът ни учи, че когато човек сгреши, покаянието и поправянето са възможни, а Аллах приема искреното обръщане към Него — нещо, което прави исляма религия на милостта и надеждата.