Сура Ат-Тахрим — Стих 4

1. Обяснение на думите в аята:

• „صَغَتْ“ (сагат) – наклониха се, отклониха се.
• „تَظَاهَرَا“ (тазахара) – помагате си взаимно, подкрепяте се един друг.
• „مَوْلَاهُ“ (маулаху) – негов покровител, негов закрилник и помощник.
• „ظَهِيرٌ“ (захир) – подкрепа, помощник.

1. Тълкувание на аята:

Този аят е отправен към две от съпругите на Пророка, мир нему, като ги призовава да се обърнат към Аллах с покаяние. Ако го направят, това е правилният път, защото сърцата им вече са се наклонили към нещо, което не е било угодно на Пророка – те са пожелали нещо, което той е мразил, и са разкрили негова тайна. Затова покаянието е задължително за тях.

Но ако двете продължат да си помагат една на друга срещу него, с цел да го наскърбят или да му създадат трудности, нека знаят, че Аллах е неговият покровител, неговият защитник и неговият помощник. След Аллах и Джибрил, и праведните вярващи, и всички ангели са негови поддръжници и помощници. Всички те са на страната на Пророка и го подкрепят срещу всеки, който го наранява или му се противопоставя. Споменаването на Джибрил е заради неговото високо положение и чест.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че покаянието е винаги отворена врата – дори когато човек сгреши, Аллах му дава възможност да се върне към Него.
• Показва ни колко високо е положението на Пророка, мир нему – самият Аллах, Джибрил, праведните вярващи и всички ангели са негови помощници и защитници.
• Напомня ни, че който е с Аллах, никога не е сам – дори целият свят да се обърне срещу него, Аллах и Неговите ангели са с него.
• Учи ни да пазим единството и да не си помагаме в нещо, което наранява другите, особено хората с високо положение като Пророка.
• Корана не е просто книга с истории, а жив източник на напътствие, който ни показва как да поправяме грешките си и как да търсим прошка от Аллах.