Сура Аль-Араф — Стих 133

1. Обяснение на думите в аята:

• الطُّوفَان (ат-Туфан): силно наводнение или потоп, който залива и унищожава.
• الْجَرَاد (ал-Джарад): скакалци.
• الْقُمَّل (ал-Куммал): дребни насекоми – въшки или подобни вредители по растенията и хората.
• الضَّفَادِع (ад-Дафади‘): жаби.
• الدَّم (ад-Дам): кръв.
• آيَاتٍ مُّفَصَّلَاتٍ (айатин муфассалят): ясни знамения, отделени едно от друго, идващи последователно.
• فَاسْتَكْبَرُوا (фа-стакбару): възгордяха се, отказаха да се подчинят.
• مُجْرِمِين (муджримин): престъпници, грешници, които упорстват в злото.

1. Тълкувание на аята:

След като Фараон и неговият народ продължиха да отхвърлят истината и да упорстват в своето безверие, Аллах им изпрати поредица от наказания. Първо дойде силното наводнение, което заля нивите, градините и дори домовете им, унищожавайки посевите и плодовете. След това изпрати скакалци, които изядоха всичко останало – реколтата, плодовете, дори дървените предмети и тъканите. После дойдоха дребните вредители, които разваляха плодовете и поразяваха растенията и животните. След тях изпрати жаби, които изпълниха съдовете им, храната им и леглата им, нарушавайки спокойствието им. Накрая изпрати кръв – водата в кладенците и реките им се превърна в кръв, така че не можеха да намерят годна за пиене вода.

Всички тези знамения бяха ясни и разделени едно от друго, идващи последователно като доказателства за силата на Аллах и за истинността на Неговия пратеник Муса (мир нему). Никой друг освен Аллах не е способен да извърши такива неща. Въпреки всичко това обаче, народът на Фараон се възгордя и отказа да повярва. Те не се смириха, а продължиха да упорстват в своето високомерие и престъпност, затъвайки в грехове и непокорство.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Тези знамения показват абсолютната мощ на Аллах над всяко творение. Той може да изпрати помощ или наказание по всяко време и по всякакъв начин.
• Наказанията в историята на народите са предупреждение за нас – че упорството в греха и високомерието водят до гибел.
• Вярата не е просто знание, а смирение и подчинение пред истината. Народът на Фараон видя чудеса, но сърцата им останаха твърди.
• Коранът разказва тези истории, за да ни напомни, че Аллах е справедлив и милостив – Той предупреждава преди наказанието и дава многократни шансове за покаяние.
• Ислямът ни учи да бъдем благодарни и смирени, да не се гордеем със себе си, а да търсим прошка и напътствие от Аллах.
• Всеки, който чете тези аятове, може да види колко велик е Коранът – книга, която съдържа уроци за всички времена и места, и която насочва човека към доброто и успеха в този свят и в отвъдния.