Сура Аль-Араф — Стих 134

1. Обяснение на думите в аята:

• الرِّجْزُ (ар-риджз): наказанието, мъчението, бедствието.
• عَهِدَ عِندَكَ (ахида ‘индака): завета, който Аллах ти е дал, а именно пророчеството и способността да се молиш за премахване на наказанието.
• بَنِي إِسْرَائِيلَ (Бани Исраил): синовете на Израил, тоест потомците на Якуб (Яков), мир нему.

1. Тълкувание на аята:

Когато бедствието и наказанието от Аллах сполетяха Фараона и неговия народ, те се обърнаха към Муса (Моисей), мир нему, с молба: „О, Муса, помоли се на твоя Господ заради завета, който Той ти е дал, и заради пророчеството, с което те е удостоил, да ни отстрани това наказание.“ Те дадоха обещание: „Ако отстраниш от нас бедствието, ние ще повярваме в теб и в това, с което си изпратен, ще те последваме, и ще освободим синовете на Израил, за да тръгнат с теб, без да ги възпираме.“

Тези думи разкриват, че когато хората са в беда, те прибягват до Бога, но щом бедата отмине, често забравят обещанията си. Въпреки това аятът показва, че Аллах е Този, Който има властта да отстранява страданието, и че Той приема молбите на Своите пророци. Също така става ясно, че призивът на Муса не е бил само за материално облекчение, а за да се покаже истината и да се освободят потиснатите.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че в трудни моменти трябва да се обръщаме към Аллах с искрена молба, както направиха хората на Фараона, макар и те да не бяха искрени в вярата си.
• Показва милостта на Аллах, че Той изпраща наказание, но и приема молбите на Своите пророци, за да даде шанс на хората да се поправят.
• Напомня ни, че обещанията, дадени на Бога, трябва да се спазват, а не да се забравят, когато бедата отмине.
• Разкрива, че истинската свобода и справедливост идват от следването на Божиите заповеди и подкрепата на потиснатите, както Муса се застъпи за синовете на Израил.
• Коранаът разказва тези истории, за да ни даде пример и предупреждение, и да ни насочи към вярата в Единия Бог, Който чува и отговаря на молбите.