Сура Аль-Араф — Стих 132

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• مَهْمَا (махма̄): означава „каквото и да е“, „колкото и да е“ – израз, който обхваща всяко нещо без изключение.
• آيَةٍ (а̄я): знамение, чудо, доказателство – ясен знак, който потвърждава истинността на пратеника.
• لِّتَسْحَرَنَا (ли-тасхарана̄): „за да ни омагьосаш“ – думата идва от „сихр“ (магия) и означава да се въздейства върху разума и волята чрез магия, за да се отклони човек от това, в което вярва.
• بِمُؤْمِنِينَ (би-му'минӣн): „вярващи“, „повярващи“ – тук означава, че няма да признаят истинността на неговото послание и няма да му се доверят.

1. Тълкуване на аята:

Народът на Фараона – неговите приближени и последователи – отвърнаха на Муса (мир нему) с упорство и надменност. Те му казаха: каквото и знамение да им донесе, каквото и доказателство да представи, за да ги отклони от религията на Фараона и от онова, което следват, те няма да повярват на него. Те нарекоха неговите знамения „магия“ и го обвиниха, че иска да ги омагьоса и да ги отклони от пътя им. Така те открито заявиха, че няма да му повярват и няма да признаят истинността на това, с което е изпратен, независимо какви ясни доказателства ще им покаже.

Това беше отказ, роден от упорство и гордост, а не от липса на доказателства. Те виждаха знаменията, но сърцата им бяха затворени за истината, защото не искаха да се откажат от своето положение и от религията на своите предци. Те нарекоха Божиите знамения магия – с подигравка и с цел да омаловажат онова, което Муса им носеше.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че упорството и гордостта могат да затворят сърцето за истината, дори когато доказателствата са ясни. Затова вярващият трябва да пази сърцето си отворено и смирено пред истината.
• Ислямът не изисква сляпа вяра, а призовава към размисъл и доказателства. Коранът многократно ни подканя да гледаме, да разсъждаваме и да търсим истината с искреност.
• Когато човек отхвърля истината само защото противоречи на навиците или интересите му, той губи най-голямото благо – напътствието. Затова е мъдро да търсим истината заради самата нея.
• Историята на Муса и Фараоновия народ ни показва, че Божията помощ е с вярващите, а упорството в неверието води до загуба. Това е утеха за всеки, който търси истината и се стреми към справедливост.
• Коранът разказва тези истории, за да ни даде поука и да укрепи вярата ни. Четенето и размисълът над Корана отварят сърцето за светлината на истината и ни приближават до милостта на Аллах.