Сура Аль-Араф — Стих 143

1. Обяснение на думите в аята:

• مِيقَاتِنَا (микатина): определението време, което Аллах е обещал на Муса за среща и разговор.
• أَرِنِي (арини): покажи ми, дай ми да видя.
• لَن تَرَانِي (лан тарани): никога няма да Ме видиш в този земен живот.
• تَجَلَّى (таджалла): прояви се, показа се величието и светлината на Аллах.
• دَكًّا (даккан): разравнен със земята, напълно разрушен и изравнен.
• صَعِقًا (са'икан): припаднал, загубил съзнание от ужас и страх.
• أَفَاقَ (афака): дойде на себе си, съвзе се от припадъка.
• سُبْحَانَكَ (субханака): възхвала на Аллах, израз на пречистване на Аллах от всичко, което не Му подобава.

1. Тълкувание на аята:

Когато Муса (мир нему) дойде в определеното от Аллах време — пълните четиридесет нощи, през които пости и се подготви, и неговият Господ му говори с думи на откровение, заповеди и забрани, сърцето му се изпълни с копнеж да види своя Господ. Тогава той каза: „Господи мой, покажи ми Се, за да Те видя!“ Аллах му отговори: „Няма да Ме видиш в този земен живот, защото човек не е способен да издържи да Ме види тук. Но погледни към планината — ако тя остане непоклатима на мястото си, когато се проявя пред нея, тогава ще Ме видиш.“ Аллах знаеше, че планината няма да устои. И когато Аллах се прояви пред планината, Той я превърна в разравнена на земята прах, и Муса падна в безсъзнание от величието на това, което видя. Когато дойде на себе си, той каза: „Пречист си Ти, Господи мой, от всичко, което не подобава на Твоето величие! Обръщам се към Теб с покаяние за това, че поисках да Те видя в земния живот, и аз съм първият от моя народ, който вярва, че Ти не се виждаш в този свят.“

1. Поуки от аята, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва дълбоката любов и копнеж на Муса към неговия Господ — пример за това как вярващият трябва да се стреми към близост с Аллах.
• Той ни учи на смирение и покаяние: дори велик пророк като Муса се обърна към Аллах с покаяние, когато осъзна, че е поискал нещо, което не му е позволено в земния живот.
• Аятът потвърждава, че Аллах е над всичко и никой не може да Го види в този свят, което ни насочва да Го търсим чрез вяра, молитва и покорство, а не чрез физическо зрение.
• Споменаването на планината, която се разпада от проявлението на Аллах, ни напомня за всемогъществото на Създателя и колко малки сме ние пред Него — това ни помага да осъзнаем величието на Аллах и да Го обичаме и почитаме.
• Думите на Муса „и аз съм първият от вярващите“ ни учат да бъдем първи в доброто, в искрената вяра и в обръщането към Аллах с покаяние.
• Аятът ни насърчава да ценим Корана като слово на Аллах, защото в него Аллах говори на Своите пророци и ни напътва към пътя на истината, мира и спасението.