Сура Аль-Муддассир — Стих 33

1. Обяснение на думите в аята:

• „وَاللَّيْلِ“ (уал-лайл) — нощта.
• „إِذْ“ (из) — когато.
• „أَدْبَرَ“ (адбара) — отмина, обърна се назад и си отиде, т.е. когато нощта си отива и свършва.

1. Тълкувание на аята:

Аллах се заклева в нощта, когато тя отминава и си отива, тоест когато наближава краят ѝ и тя се отдръпва, за да отстъпи място на утрото. Това е клетва от страна на Всевишния, която подчертава величието на нощта и точността на божествения ред в редуването на нощта и деня. Клетвата идва в контекста на предупреждение и напомняне за тежестта на онова, за което хората са предупредени, и за важността да се вслушат в призива на своя Господ. Нощта, която се оттегля, е знамение за могъществото на Аллах и за Неговото точно управление на вселената, и е повод човек да се замисли за своя край и за своята отговорност.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Коранът използва природните явления — като отминаването на нощта — за да насочи вниманието ни към величието на Създателя и към точността на Неговия ред.
• Редуването на нощта и деня е постоянно напомняне, че всичко в този свят е преходно и че и нашият живот има край, което ни подтиква към добри дела.
• Клетвите в Корана не са случайни; те подготвят сърцето да приеме сериозно предупреждението и да се стреми към това, което е от полза в отвъдния живот.
• Всеки, който съзерцава знаменията на Аллах в природата, намира път към вярата и към любовта към Корана, защото тези знамения говорят на разума и на сърцето едновременно.