Сура Аль-Инсан — Стих 1

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• هَلْ (хал): тук означава „наистина“ или „вече“ — въпросителна частица, която в този контекст носи значение на потвърждение за нещо, което се е случило.
• أَتَى (ата): дойде, отмина, премина.
• حِينٌ (хин): период, отрязък от време, време.
• الدَّهْرِ (ад-дахр): дългото време, вечността, епохата.
• مَّذْكُورًا (мазкуран): споменаван, известен, такъв, за когото се говори.

1. Тълкувание на аята:

Наистина върху човека е преминал дълъг период от времето, преди да бъде сътворен и преди в него да бъде вдъхнат духът. През този период той не е бил нещо, което да съществува, нито е бил споменаван или известен. Не е имало нито име, нито следа, нито спомен за него. Той е бил в пълно несъществуване, без никакво присъствие в съзнанието или в речта. Това е напомняне за първоначалното състояние на човека — от нищото Аллах го е сътворил и му е дал съществуване, име и достойнство. Някои тълкуватели отнасят аята конкретно към Адам (мир нему), праотеца на човечеството, който преди своето сътворение също не е бил нещо споменавано или познато. Във всеки случай аятът подчертава безкрайната милост и мощ на Аллах, Който от небитие създава битие и от забрава — спомен.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Човекът да си припомни своето начало — че е бил нищо, преди Аллах да го сътвори — и това да го направи смирен и благодарен.
• Осъзнаването, че съществуването, името и споменът за човека са дар от Аллах, а не нещо, което той е заслужил сам по себе си.
• Този аят възпитава у човека размисъл върху величието на Създателя и Неговата способност да създава от нищо.
• Той носи утеха и надежда: онзи, който е сътворил човека от небитие, е способен и да го възкреси, и да го възстанови.
• Кораничният стил тук е нежен и дълбок — чрез един прост въпрос той кара читателя да се замисли за своя произход и за целта на своето съществуване, което отваря сърцето към вярата и към признанието на Божията милост.