Сура Аль-Анфаль — Стих 61

1. Обяснение на думите в аята:

• „Джанаху“ (جَنَحُوا) – означава „склониха се“, „пожелаха“, „наклониха се към нещо“.
• „Силм“ (السَّلْم) – означава мир, примирие, прекратяване на войната.
• „Фаджнах“ (فَاجْنَحْ) – означава „то склони се“, „приеми“.
• „Тауаккал“ (تَوَكَّلْ) – означава „уповавай се“, „повери се“, „осланяй се“.
• „Ас-Сами‘“ (السَّمِيع) – Всечуващият.
• „Ал-‘Алим“ (الْعَلِيم) – Всезнаещият.

1. Тълкуване на аята:

Ако неверниците, с които се сражавате, пожелаят мир и примирие и се откажат от война срещу вас, то и ти, о, Пророче, приеми мира и сключи примирие с тях. Не отказвай, ако те наистина искрено желаят мир. След като направиш това, се уповавай на Аллах и се повери на Него, защото Той никога няма да те остави без помощ и няма да те предаде. Наистина Аллах чува всичко, което те казват, и знае всичко, което крият в сърцата си и вършат. Нищо не се скрива от Него.

1. Поуки от аята:

• Ислямът е религия на мира и примирието. Когато врагът пожелае мир, мюсюлманите трябва да го приемат и да не настояват на война.
• Упованието на Аллах (тауаккул) е задължително за вярващия. Човек трябва да направи необходимото, а след това да се повери на Аллах.
• Аллах е Всечуващ и Всезнаещ. Той чува думите на хората и знае техните намерения. Затова вярващият трябва да бъде искрен и чистосърдечен.
• Мирът и примирието са по-добри от войната, когато водят до справедливост и сигурност за мюсюлманите.
• Този аят ни учи, че ислямът не търси война, а справедлив мир и съжителство. Това е религия на милосърдие, мъдрост и доверие в Аллах.