Сура Ат-Тауба — Стих 118

1. Обяснение на думите в аята:

• الثَّلَاثَةِ الَّذِينَ خُلِّفُوا – тримата, които бяха оставени назад (изостанали от похода).
• ضَاقَتْ عَلَيْهِمُ الْأَرْضُ بِمَا رَحُبَتْ – земята им се стори тясна, въпреки че е широка и просторна.
• ضَاقَتْ عَلَيْهِمْ أَنفُسُهُمْ – душите им се свиха от мъка и угризения.
• ظَنُّوا – тук означава „убедиха се, увериха се“.
• مَلْجَأَ – убежище, място, където човек да се спаси.
• تَابَ عَلَيْهِمْ – Аллах прие покаянието им и им даде успех да се покаят.
• التَّوَّابُ – Онзи, Който многократно приема покаянието на Своите раби.
• الرَّحِيمُ – Всемилостивият, Който се смилява над тях.

1. Тълкувание на аята:

Аллах споменава и тримата вярващи, които бяха изостанали от похода към Табук – те не излязоха заедно с Пратеника (с.а.с.) и това беше причина за тяхната дълбока скръб. Тяхното положение се влоши толкова много, че земята, колкото и широка да е, им се стори тясна, а душите им се свиха от мъка и угризения. Те изпитаха тежко чувство на самота и тъга, защото бяха отделени от общността и от Пратеника. Накрая се убедиха, че няма убежище и спасение от Аллах освен при Него Самия – няма къде да избягат от Неговото решение и от Неговото наказание, освен да се върнат към Него с покаяние.

Тогава Аллах, по Своята милост, им помогна да се покаят и прие покаянието им. Той им даде успех да се върнат към това, което Той обича и с което е доволен. Аллах е Онзи, Който многократно приема покаянието на Своите раби и е Всемилостив към тях. Този аят показва, че колкото и голяма да е грешката или изоставането, вратата на покаянието остава отворена за всеки, който искрено се върне към Аллах.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аллах не изоставя Своите вярващи раби, дори когато те сгрешат – Той им дава възможност да се покаят и приема покаянието им.
• Искреното покаяние е път към успокоение и спасение; колкото и тежко да е положението, Аллах чува и приема онзи, който се обръща към Него.
• Човекът е слаб и има нужда от своя Господ; когато осъзнае, че няма убежище освен при Аллах, това е началото на неговото изцеление и връщане към правия път.
• Милостта на Аллах е огромна – Той е Този, Който многократно приема покаянието и е Всемилостив. Това ни изпълва с надежда и ни насърчава никога да не губим надежда в Неговата милост.
• Вярващият трябва да остане с общността и да не се отделя от нея, защото изолацията носи тъга и слабост, докато единството носи сила и утеха.