Сура Ат-Тауба — Стих 20

1. Обяснение на думите в аята:

• „آمَنُوا“ (аману) – повярваха: приели са вярата в Аллах с убеждение и сърце.
• „هَاجَرُوا“ (хаджару) – преселиха се: напуснали са земята на неверието и са се преселили в земята на исляма, заради своята вяра.
• „جَاهَدُوا“ (джахаду) – се бориха/усилено се стараеха: положиха усилие в борба по пътя на Аллах.
• „فِي سَبِيلِ اللَّهِ“ (фи сабили-Ллах) – по пътя на Аллах: искрено и единствено за Неговото доволство и за възвисяване на Неговото слово.
• „بِأَمْوَالِهِمْ وَأَنفُسِهِمْ“ (би-амвалихим уа анфусихим) – с имуществото си и със самите себе си: дариха от богатството си и жертваха живота и силите си.
• „أَعْظَمُ دَرَجَةً“ (а‘заму дараджатан) – с най-високо положение/степен: най-голямо достойнство и ранг.
• „الْفَائِزُونَ“ (ал-фа’изун) – успелите/спечелилите: онези, които постигат това, което желаят, и се спасяват от всяко зло.

1. Тълкуване на аята:

Онези, които са повярвали в Аллах, които са напуснали дома на неверието и са се отправили към дома на исляма, и които са се борили по пътя на Аллах – давайки от имуществото си и жертвайки себе си – те имат най-висока степен и най-голямо достойнство при Аллах. Те са по-високо от онези, които се гордеят с други неща, като например обслужването на Свещената джамия или даването на вода на поклонниците, защото вярата, преселението и борбата по пътя на Аллах събират в себе си искреност, жертвоготовност и пълна отдаденост на Всевишния. Именно тези хора – с тези благородни качества – са истинските успели, които ще получат доволството на Аллах и ще влязат в Рая, постигайки всичко, което са се надявали, и се спасявайки от всяко зло.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Ислямът цени не просто думите, а искрената вяра, съпроводена с дела и жертви.
• Истинската чест и високото положение идват от Аллах, а не от хорските мерки и гордост.
• Жертването на имущество и сили по пътя на доброто е път към истинския успех и спасение.
• Коранът ни учи, че най-голямата награда е при Аллах и че успехът в отвъдния живот е истинската цел.
• Всеки, който искрено вярва и прави добро според силите си, може да се надява на голяма степен при Аллах – това прави исляма близък и обичан, защото е религия на надеждата, милостта и справедливата награда.