Сура Ат-Тауба — Стих 40

1. Обяснение на думите в аята:

• إِلَّا تَنصُرُوهُ – „Ако не му помогнете“: обръщение към вярващите, че ако не подкрепят Пророка ﷺ и не се отзоват на призива му.
• ثَانِيَ اثْنَيْنِ – „вторият от двама“: означава, че Пророкът ﷺ е бил само с още един човек, а именно Абу Бакр ас-Сиддик (р.а.).
• الْغَارِ – „пещерата“: става дума за пещерата в планината Саур близо до Мека, където двамата се укрили.
• سَكِينَتَهُ – „Своето спокойствие/умиротворение“: вътрешен мир и увереност, които Аллах низпослал в сърцата.
• أَيَّدَهُ – „го подкрепи/подсили“: даде му сила и помощ.
• جُنُودٍ لَّمْ تَرَوْهَا – „войски, които не видяхте“: ангели, които Аллах изпратил в помощ.
• كَلِمَةَ الَّذِينَ كَفَرُوا – „словото на неверниците“: тяхната призив към неверие и опит да заглушат истината.
• السُّفْلَى – „най-ниското/долното“: унизено, победено.
• كَلِمَةُ اللَّهِ – „Словото на Аллах“: Неговият призив към вяра и истината на исляма.
• الْعُلْيَا – „най-високото/горното“: възвишено, над всичко.
• عَزِيزٌ – „Всемогъщ/Непобедим“: никой не може да Му се противопостави.
• حَكِيمٌ – „Мъдър“: в делата, решенията и управлението Си.

1. Тълкувание на аята:

Аллах се обръща към вярващите с думи на увереност и напомняне: ако вие не подкрепите Пророка Мухаммад ﷺ и не се отзовете на призива му за борба по пътя на Аллах, това няма да навреди на Аллах и на Неговия пратеник. Аллах вече го е подкрепил и му е дал победа в най-трудния момент – когато неверниците от Мека го изгонили и той бил принуден да напусне дома си. Тогава той бил само с един спътник – Абу Бакр ас-Сиддик (р.а.), и двамата се скрили в пещерата Саур. Неверниците ги търсели навсякъде, за да ги заловят или убият. В този момент на страх и тревога, Пророкът ﷺ казал на своя спътник: „Не тъгувай, наистина Аллах е с нас“ – с Неговата помощ, закрила и подкрепа.

Тогава Аллах низпослал Своето спокойствие и умиротворение в сърцата им, и подкрепил Своя пратеник с невидими войски – ангели, които никой от хората не видял. Те отклонили вниманието на преследвачите от пещерата и вселили страх в сърцата на неверниците. Така Аллах унизил словото на неверието и го направил най-ниското, а Своето слово – призива към вяра и истината на исляма – въздигнал над всичко. Аллах е Всемогъщ, никой не може да Го победи, и е Мъдър в Своето управление, решения и закони.

В този аят има и голяма чест и достойнство за Абу Бакр ас-Сиддик (р.а.), който бил единственият спътник на Пророка ﷺ в този решаващ момент и получил уверението от самия Пророк, че Аллах е с тях.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че Аллах е този, Който дава победа и подкрепа – не хората, не оръжията, не числеността. Ако Аллах е с теб, дори и да си сам, ти си по-силен от целия свят.
• Напомня ни, че страхът и тревогата се побеждават с вяра и упование в Аллах. Пророкът ﷺ в най-опасния момент не се поддал на паника, а казал: „Аллах е с нас“.
• Показва ни колко важна е дружбата и верността – Абу Бакр (р.а.) останал до Пророка ﷺ в най-трудния момент и получил чест, спомената в Корана до Съдния ден.
• Учи ни, че истината винаги надделява, дори когато изглежда победена. Словото на Аллах е винаги най-високото, а словото на неверието – най-ниското, колкото и силно да изглежда за момент.
• Насърчава ни да се доверяваме на Аллах и да не се страхуваме от трудностите, защото Той е Всемогъщ и Мъдър, и Той управлява всичко с мъдрост и милост.