Сура Йунус — Стих 3

1. Обяснение на думите в аята:

— „اسْتَوَى“ (истава): означава издигна се и се възнесе по начин, който подобава на Неговото величие и слава, без да питаме как.

— „الْعَرْشِ“ (ал-‘арш): Престолът, най-великото творение на Аллах.

— „يُدَبِّرُ الْأَمْرَ“ (юдаббиру-л-амр): Той урежда и ръководи всички дела на творението.

— „شَفِيعٍ“ (шафи‘): застъпник, който се застъпва пред Аллах за някого.

— „إِذْنِهِ“ (изнихи): Неговото позволение и съгласие.

1. Тълкуване на аята:

Наистина вашият Господ — о, хора, които се чудите на пратеничеството на един човек от вашата среда — е Аллах, Който е сътворил небесата в тяхната необятност и земята в нейната широта за шест дни. След това Той се издигна и се възнесе над Престола по начин, който подобава на Неговото величие и слава. Той единствен управлява и предопределя делата в Своето необятно владение: дава препитание на творенията в земния живот и ще ги съди в отвъдния. Никой не може да се застъпи пред Него за никого, освен след като Той позволи и бъде доволен от застъпника. Това е възражение срещу онези, които твърдят, че техните божества ще се застъпят за тях пред Аллах, и същевременно потвърждение, че застъпничеството е възможно за онзи, на когото Той позволи. Този, Който е описан с тези качества, е Аллах — вашият Господ, Който няма съдружник. Затова Му се покланяйте единствено и Го признавайте за Единствен, предани Му в поклонението. Нима не се поучавате от всички тези доказателства и знамения за Неговата единственост? Който има и най-малко поука, ще познае това и ще повярва в Него.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Аятът ни запознава с Аллах чрез Неговите велики дела: сътворяването на небесата и земята и управлението на всичко съществуващо. Колкото повече размишляваме над творението, толкова повече осъзнаваме величието на Създателя и се приближаваме към Него.

— Всичко в този свят се случва по Неговата воля и с Неговото позволение. Това ни учи на доверие и упование в Аллах, и ни освобождава от страха и надеждата, свързани със създанията.

— Застъпничеството е само с Негово позволение. Това ни учи да се обръщаме директно към Аллах с молитви и молби, без посредници, и да Го молим за помощ и напътствие.

— Призивът „Затова Му се покланяйте“ е покана към чисто единобожие и искрено поклонение. В него има свобода и достойнство за човека, защото го освобождава от робство към създанията.

— Заключителният въпрос „Нима не се поучавате?“ е милостива покана да размишляваме и да извлечем поука. Той ни напомня, че вярата е разумна и че Коранът говори на ума и сърцето едновременно.

— Който приеме тези истини, ще намери в исляма ясна посока и спокойствие, защото ще знае, че е в ръцете на Всемъдрия и Всемилостивия, Който управлява всичко с мъдрост и милост.