Сура Йунус — Стих 43

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• „يَنظُرُ إِلَيْكَ“ (янзуру иляйка): гледа към теб, обръща поглед към теб с външното си зрение.
• „تَهْدِي“ (тахдӣ): да насочиш, да водиш по правия път, да дадеш напътствие.
• „الْعُمْيَ“ (ал-‘умй): слепите – множествено число от „أعمى“ (сляп). Тук се има предвид слепотата на сърцето и вътрешното зрение, а не само физическата слепота.
• „لَا يُبْصِرُونَ“ (лā юбсирӯн): не виждат, не възприемат, не разбират.

1. Тълкуване на аята:

Сред неверниците и многобожниците има такива, които гледат към теб, о, Пратенико, с очите си и виждат твоята външност и делата ти, но сърцата им остават затворени и не проумяват истината, която носиш. Те гледат, но не виждат със зрението на душата, не разбират знаменията и доказателствата за твоята пророческа мисия. Те са като слепци по отношение на вярата и напътствието.

Въпросът в аята е с оттенък на учудване и утвърждаване: нима ти, о, Мухаммаде, можеш да дадеш зрение на слепите и да ги насочиш по правия път, ако те са лишени от способността да виждат? Ти не можеш да направиш това – да създадеш зрение в слепите очи или да отвориш затворените сърца. Само Аллах е Онзи, Който дава зрение и напътствие. Ти си само предупредител и призоваващ, а напътствието е в ръцете на Аллах.

Аятът прави сравнение между физическата слепота и слепотата на сърцето и ума. Както не можеш да върнеш зрението на физически слепия, така не можеш да накараш онези, които са загубили вътрешното си зрение и разум, да приемат вярата, ако Аллах не им даде напътствие. Те гледат с очите си, но сърцата им са слепи за истината, защото са избрали да не виждат и да не разбират.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че напътствието е дар от Аллах. Никой човек, колкото и да е велик и искрен, не може да накара друго сърце да повярва, ако Аллах не отвори това сърце. Това ни смирява и ни учи да се обръщаме към Аллах с молба да ни води и да води близките ни.
• Той ни показва, че истинското зрение не е само с очите, а със сърцето и разума. Човек може да гледа към най-големите знамения и да остане сляп за тях, ако сърцето му е затворено. Затова нека пазим сърцата си отворени и живи за истината.
• Аятът ни утешава: ако някои хора не приемат призива, това не е провал на призоваващия, а резултат от тяхната собствена слепота и избор. Нашата задача е да призоваваме с мъдрост и доброта, а резултатът е при Аллах.
• Той ни подтиква да благодарим на Аллах за благословията на вярата и зрението на сърцето. Колко хора гледат, но не виждат; колко хора чуват, но не разбират. Вярата е светлина, която Аллах дава на когото пожелае, и ние трябва да я пазим и ценим.
• Аятът ни насърчава да четем Корана с разум и сърце, а не само с очи, за да не бъдем от онези, които гледат към истината, но остават слепи за нея. Коранът е напътствие и светлина за онези, които искат да видят и да разберат.