Сура Йунус — Стих 44

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• „لَا يَظْلِمُ“ (ля язлиму) – не потиска, не онеправдава, не отнема право и не постъпва несправедливо.
• „شَيْئًا“ (шай'ан) – ни най-малко нещо, дори с размерите на прашинка.
• „أَنفُسَهُمْ“ (анфусахум) – самите себе си, собствените си души.
• „يَظْلِمُونَ“ (язлимун) – онеправдават, навреждат, поставят в гибел.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че Той е напълно чист от всякаква несправедливост към Своите раби. Той не онеправдава хората дори с най-малкото нещо – не прибавя към лошите им дела и не отнема от добрите им дела. Всичките Му действия са справедливи и пропити с милост и благоволение. Обаче самите хора са тези, които онеправдават себе си, като избират неверието, греховете и неподчинението на заповедите на Аллах. Те сами се тласкат към гибел чрез упорство в заблудата, фанатична привързаност към неистината и надменност спрямо истината. Така злото, което ги сполетява, е резултат от собствените им постъпки, а не от несправедливост от страна на техния Създател.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Този аят ни разкрива съвършената справедливост на Аллах – Той никога не онеправдава никого, което ни изпълва с доверие и любов към Него.
• Той ни учи на лична отговорност: всеки сам избира пътя си и сам носи последствията от избора си.
• Напомня ни, че греховете и неподчинението навреждат най-напред на самия човек, затова е мъдро да се пазим от тях.
• Подтиква ни към покаяние и връщане към Аллах, защото Той е справедлив и милостив, и не желае зло на Своите раби.
• Кораничният стил тук е ясен и милостив – той не плаши, а напътва, и ни показва колко прекрасен е пътят на истината и покорството.