Сура Йунус — Стих 42

1. Обяснение на думите в аята:

• «يَسْتَمِعُونَ إِلَيْكَ» — „слушат те“: чуват думите ти с ушите си, но не ги приемат със сърцата си.
• «الصُّمَّ» — „глухите“: тук не се има предвид само физическата глухота, а глухотата на сърцето — неспособността да възприемат и приемат истината.
• «لَا يَعْقِلُونَ» — „не разбират“: не проумяват смисъла и мъдростта на това, което чуват, защото сърцата им са затворени.

1. Тълкуване на аята:

Сред неверниците и многобожниците има такива, които слушат Пророка (с.а.с.), когато рецитира Корана, но слушането им не е съпътствано с приемане и покорство. Те чуват думите с ушите си, но сърцата им остават затворени и не възприемат нищо от истината. Затова Всевишният Аллах задава въпрос, чийто смисъл е отрицание: нима ти, о, Пратенико, можеш да накараш глухите да чуят — онези, които са глухи за истината и не я разбират? Тоест ти не можеш да ги насочиш и да им дадеш слух за истината, освен ако Аллах не пожелае. Тези хора са загубили способността си да възприемат правото слово, защото са се лишили от разум, който да го осмисли. Насочването и напътствието са в ръцете на Аллах — Той дава слух и разум на когото пожелае.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът е истинско слово, което лекува сърцата и отваря ушите на онези, които искрено търсят истината.
• Ислямът ни учи, че напътствието е дар от Аллах — затова вярващият се обръща към Него с молба да го напъти и да го укрепи.
• Аятът ни показва, че слушането на Корана с приемане и размисъл е път към разбирането и вярата, а не просто преминаване на думи през ушите.
• Той ни насърчава да отваряме сърцата си за истината и да не бъдем като онези, които чуват, но не разбират — защото Коранът е милост и напътствие за хората, които размишляват.