Сура Ан-Нахль — Стих 35

1. Обяснение на думите в аята:

— «أَشْرَكُوا» (ашраку): придадоха съдружници на Аллах в поклонението.

— «لَوْ شَاءَ اللَّهُ» (лау ша'а Аллаху): ако Аллах бе пожелал.

— «مَا عَبَدْنَا مِن دُونِهِ مِن شَيْءٍ» (ма 'абадна мин дунихи мин шай'ин): не бихме покланяли на нищо друго освен на Него.

— «حَرَّمْنَا» (харрамна): забранихме, обявихме за забранено.

— «الْبَلَاغُ الْمُبِينُ» (ал-балягу ал-мубин): ясното предаване на посланието.

1. Тълкувание на аята:

Многобожниците, които придават съдружници на Аллах, твърдят: „Ако Аллах бе пожелал, нито ние, нито бащите ни преди нас не бихме се покланяли на нищо друго освен на Него, и не бихме обявявали за забранено нищо, което Той не е забранил.“ С тези думи те се оправдават с предопределението на Аллах, като твърдят, че щом Той не ни е спрял, значи е доволен от това, което правим. Но това е лъжливо и невалидно оправдание. Подобно нещо са казвали и неверниците преди тях, които също са отричали пратениците и са придавали съдружници на Аллах. Истината е, че Аллах е заповядал и е забранил, дал е на хората способност и воля да избират, и е изпратил пратениците с ясни доказателства. След като е изпратил пратениците и е установил доказателството, не остава извинение за неверниците да се оправдават с предопределението. Задължение на пратениците е само ясното предаване на посланието, а насочването и напътствието е в ръцете на Аллах.

1. Поуки от аята, които ни привличат към исляма и Корана:

— Аятът показва, че човек има воля и избор и носи отговорност за делата си, а не може да се оправдава с предопределението.

— Аллах е справедлив и е изпратил пратениците с ясно послание, така че никой да не може да каже, че не е бил предупреден.

— Ислямът зачита разума и отхвърля невалидните оправдания, като призовава към искрено поклонение на Единия Аллах.

— Коранът разкрива истината с ясни думи и предупреждава онези, които упорстват в неверието, като същевременно показва пътя към спасението за всеки, който търси истината.