Аль-Исра · 16/111
Превод Транслитерация — Сура Аль-Исра
وَإِذَا أَرَدْنَا أَن نُّهْلِكَ قَرْيَةً أَمَرْنَا مُتْرَفِيهَا فَفَسَقُوا فِيهَا فَحَقَّ عَلَيْهَا الْقَوْلُ فَدَمَّرْنَاهَا تَدْمِيرًا ۝١٦
Wa izaaa aradnaaa an nuhlika qaryatan amarnaa mutrafeehaa fafasaqoo feehaa fahaqqa `alaihal qawlu fadammarnaahaa tadmeeraa
📖 На Български
И ако пожелаем да изтребим селище, повеляваме на живеещите в охолство там [да се смирят], а те престъпват. Тогава се сбъдва срещу него словото и напълно го опустошаваме.

M Mishary Rashid Alafasy ✓
M Mahmoud Khalil Al-Husary ✓
A Abdurrahman As-Sudais ✓
M Mohamed Siddiq Al-Minshawi ✓
A Abdul Basit Abdul Samad ✓
A Ali Al-Hudhaify ✓
A Ahmed ibn Ali al-Ajamy ✓
A Abu Bakr Ash-Shaatree ✓
M Muhammad Ayyoub ✓
A Abdullah Basfar ✓
A Abdullah Al-Juhani ✓
M Maher Al Muaiqly ✓
0:00
0:00
📜

Превод — Tafsir

  1. Обяснение на думите в аята:
  • وَإِذَا أَرَدْنَا (уа иза арадна) – „И когато пожелаем“.
  • أَن نُّهْلِكَ (ан нухлика) – „да унищожим“.
  • قَرْيَةً (карйатан) – „селище/град“, като се имат предвид неговите жители.
  • أَمَرْنَا (амарна) – „заповядахме“.
  • مُتْرَفِيهَا (мутрафиха) – „онези, които живеят в разкош и охолство“, богатите и влиятелните, които са потънали в удобства и са се отклонили от истината.
  • فَفَسَقُوا (фа-фасаку) – „и те излязоха от покорство“, извършиха грехове и непокорство.
  • فَحَقَّ عَلَيْهَا الْقَوْلُ (фа-хакка алайха ал-каул) – „и се сбъдна над тях словото“, т.е. присъдата за наказание стана неизбежна.
  • فَدَمَّرْنَاهَا تَدْمِيرًا (фа-даммарнаха тадмира) – „и ги унищожихме напълно“, пълно изтребление.
  1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава за Своята справедливост и за начина, по който се отнася към народите, които упорстват в греховете си. Когато Аллах реши да унищожи дадено селище заради неговата несправедливост и поквара, Той първо заповядва на онези, които живеят в охолство и разкош, да Му се покоряват, да вярват в Него и да следват Неговите пратеници. Тези хора обаче не се вслушват, а напротив – излизат от покорство, разпространяват поквара и потискат другите. Останалите жители обикновено следват техния пример. Така словото за наказание става неизбежно и заслужено, и Аллах ги унищожава напълно, без да остави нищо след тях.

Този аят показва, че наказанието идва едва след като хората са получили ясно предупреждение и са имали възможност да се поправят. Богатите и влиятелните са първите, които носят отговорност, защото те са пример за останалите. Ако те се покорят на Аллах, това ще доведе до добро и за цялото общество; ако ли не – покварата им ще доведе до гибел на всички.

  1. Поуки, които ни насърчават да обикнем исляма и Корана:
  • Аллах е справедлив и не наказва без предупреждение. Той изпраща заповеди и напътствия преди наказанието, което показва Неговата милост и търпение.
  • Богатството и охолството не са знак за Божието благоволение, а изпитание. Ако човек забрави Аллах заради удобствата си, това може да го доведе до гибел.
  • Обществото се променя чрез своите влиятелни хора. Когато те са покорни на Аллах, цялото общество се подобрява; когато те са покварени, покварата се разпространява.
  • Коранът ни учи да се поучим от съдбата на предишните народи и да не повтаряме грешките им. Това е знак за голямата мъдрост и грижа на Аллах към нас.
  • Ислямът ни призовава към покорство и доброта, и ни предпазва от поквара и несправедливост, за да живеем в мир и благоденствие.


📜 Стих 14-18 — Сура Аль-Исра

14اقْرَأْ كِتَابَكَ كَفَىٰ بِنَفْسِكَ الْيَوْمَ عَلَيْكَ حَسِيبًا
“Чети своята книга! Достатъчен си Днес да направиш равносметка за себе си.”
15مَّنِ اهْتَدَىٰ فَإِنَّمَا يَهْتَدِي لِنَفْسِهِ ۖ وَمَن ضَلَّ فَإِنَّمَا يَضِلُّ عَلَيْهَا ۚ وَلَا تَزِرُ وَازِرَةٌ وِزْرَ أُخْرَىٰ ۗ وَمَا كُنَّا مُعَذِّبِينَ حَتَّىٰ نَبْعَثَ رَسُولًا
Който се е напътил, за себе си се напътва, а който се е заблудил, в свой ущърб се заблуждава. Никой съгрешил не ще носи греха на друг. И не наказвахме, докато не проводехме пратеник.
16وَإِذَا أَرَدْنَا أَن نُّهْلِكَ قَرْيَةً أَمَرْنَا مُتْرَفِيهَا فَفَسَقُوا فِيهَا فَحَقَّ عَلَيْهَا الْقَوْلُ فَدَمَّرْنَاهَا تَدْمِيرًا
И ако пожелаем да изтребим селище, повеляваме на живеещите в охолство там [да се смирят], а те престъпват. Тогава се сбъдва срещу него словото и напълно го опустошаваме.
17وَكَمْ أَهْلَكْنَا مِنَ الْقُرُونِ مِن بَعْدِ نُوحٍ ۗ وَكَفَىٰ بِرَبِّكَ بِذُنُوبِ عِبَادِهِ خَبِيرًا بَصِيرًا
И колко поколения погубихме след Нух! Достатъчен е твоят Господ - сведущ и всезрящ за греховете на Своите раби.
18مَّن كَانَ يُرِيدُ الْعَاجِلَةَ عَجَّلْنَا لَهُ فِيهَا مَا نَشَاءُ لِمَن نُّرِيدُ ثُمَّ جَعَلْنَا لَهُ جَهَنَّمَ يَصْلَاهَا مَذْمُومًا مَّدْحُورًا
Който възжелае преходното, в него му ускоряваме каквото пожелаем за когото поискаме. После му отреждаме Ада, там ще гори порицаван, прокуден.
Аль-ИсраКоран регистър
111Стих
MeccanRevelation
16Стих

Превод — Аль-Исра 16

Сура Аль-Исра Стих 16 - Четене, Слушайте, Превод, Български : И ако пожелаем да изтребим селище, повеляваме на живеещите в…

Сура Стих 16/111 — Сура Аль-Исра الإسراء (Meccan). Четене Слушайте Превод (Български). Слушайте: Сура Аль-Исра Слушайте, Сура Аль-Исра Превод, Сура Аль-Исра mp3, Сура Аль-Исра pdf. Стих 14–18. На Български: Türkçe.





Свещеният Коран


Tuesday, September 29, 2026

Don't forget us in your sincere prayers