Сура Аль-Кахф — Стих 22

1. Обяснение на думите в аята:

• سَيَقُولُونَ (саякулун) — „ще кажат“: въвежда разказ за това, което хората ще говорят за броя на хората в пещерата.
• رَجْمًا بِالْغَيْبِ (раджман бил-гайб) — „хвърляне на камъни в неведомото“: израз, означаващ говорене по догадки и предположения без никакво знание и доказателство.
• مِرَاءً ظَاهِرًا (мираан захиран) — „явен спор“: открит, повърхностен спор, който не навлиза в дълбочина и не цели да се стигне до истината чрез караници.
• وَلَا تَسْتَفْتِ (уа ля тастафти) — „и не питай“: не искай мнение и не се допитвай.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава, че хората ще се различат относно броя на обитателите на пещерата и ще се разделят на три групи. Първата група ще каже: „Те са трима, а четвъртият им е кучето.“ Втората група ще каже: „Те са петима, а шестият им е кучето.“ И двете групи говорят по догадки и предположения, без да разполагат с никакво доказателство или знание — те хвърлят думи в неведомото. Третата група ще каже: „Те са седем, а осмият им е кучето.“ Това е истинното число, което Аллах потвърждава.

След това Всевишният наставлява Своя Пророк (с.а.с.) да каже: „Моят Господ най-добре знае броя им.“ Никой не знае истината за техния брой освен малцина, на които Аллах е разкрил това знание. Затова Аллах заповядва на Пророка да не спори с хората за обитателите на пещерата освен с повърхностен, явен спор — тоест да им предаде само това, което му е низпослано чрез откровението, без да навлиза в безплодни препирни и без да се стреми да надделява в спор. И му забранява да пита някого от тях за подробности относно тяхната история, защото те самите не знаят истината и не разполагат с достоверно знание за нея.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът е книга на истината и точността. Той разграничава достоверното знание от догадките и предположенията, като потвърждава верния брой и опровергава погрешните твърдения.
• Ислямът ни учи на благоприличие в словото и ни възпира от говорене без знание и от хвърляне на думи в неведомото, защото това е пътят на заблудата.
• Всевишният Аллах е единственият, който знае съкровеното и неведомото. Колкото и да напредва човешкото знание, то остава ограничено, а знанието на Аллах е всеобхватно.
• Пророкът (с.а.с.) е получил пълното и ясно откровение от своя Господ, което го прави най-достоверния източник за знание относно историята на обитателите на пещерата, без нужда да се допитва до хората на Писанието.
• В тези аяти има призив към сдържаност в споровете и насочване на усилията към това, което носи полза и е подкрепено с доказателство, а не към безплодни препирни, които разделят хората и не водят до истината.
• Коранът разкрива на човека това, което предишните общности са скрили или изопачили, и по този начин потвърждава, че той е последното и запазено слово на Аллах, което заслужава да бъде следвано и размисляно с искрено сърце.