Сура Аль-Бакара — Стих 109

1. Обяснение на думите в аята:

• وَدَّ (уадда) – пожела, поиска, пожела силно.
• يَرُدُّونَكُم (ярудду́накум) – да ви върнат, да ви обърнат обратно.
• حَسَدًا (хасадан) – от завист, поради завист.
• مِنْ عِندِ أَنفُسِهِم (мин ‘инди анфусихим) – от самите себе си, по собствен подтик, без заповед от Аллах.
• فَاعْفُوا (фа‘фу́) – прощавайте, изтрийте, не отмъщавайте.
• وَاصْفَحُوا (уасфаху́) – отвръщайте се, пренебрегвайте, обръщайте гръб на злото.
• بِأَمْرِهِ (би-амрихи) – със Своето повеление, със Своята присъда.

1. Тълкувание на аята:

Много от хората на Писанието – юдеи и християни – силно желаят да ви върнат към неверие, след като вече сте повярвали. Те искат да ви видят отново неверници, каквито бяхте преди. Това желание не идва от някаква истинска загриженост за вас, а от завист, която ги изяжда отвътре. Те завиждат на вярата, която Аллах ви е дарил, и на напътствието, което сте получили. И това се случва, въпреки че истината вече им е станала напълно ясна – те знаят, че пророкът Мохаммед (с.а.с.) е истински пратеник и че това, което носи, е истината от Аллах. Въпреки това, поради гордост и завист, те отказват да я приемат и искат и вас да откъснат от нея.

Затова Аллах напътва вярващите: прощавайте им и се отвръщайте от тяхното зло, не отмъщавайте, не им отговаряйте със същото. Бъдете търпеливи и благородни, докато Аллах донесе Своето повеление – Своята присъда и Своя ред за тях. Аллах е Всемогъщ и нищо не е в състояние да Го възпре. Той ще реши между вас и тях по Своята мъдрост и справедливост, когато пожелае.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Този аят ни показва колко голяма е ценността на вярата. Тя е дар от Аллах, който завистниците искат да ни отнемат. Осъзнаването на тази ценност ни прави по-благодарни и по-привързани към исляма.
• Ислямът ни учи на висок морал – да прощаваме дори на онези, които ни желаят злото и искат да ни откъснат от вярата. Това е религия на благородство и търпение, а не на отмъщение и омраза.
• Аятът ни утешава: когато другите ни завиждат и ни желаят злото, Аллах е с нас и Той е Всемогъщ. Никой не може да ни навреди, ако Аллах не позволи, и никой не може да ни отнеме вярата, освен ако сами не я изгубим.
• Истината е ясна и никой не може да я отрече, освен от завист и гордост. Този аят ни учи да търсим истината с чисто сърце и да не позволяваме на завистта да ни заслепи.
• Аллах е справедлив и Всемогъщ. Той ще въздаде на всеки според делата му. Това ни дава спокойствие и увереност, че злото няма да остане ненаказано, а доброто – невъзнаградено.