Сура Аль-Бакара — Стих 118

1. Обяснение на думите в аята:

• وَقَالَ الَّذِينَ لَا يَعْلَمُونَ – „И казаха онези, които не знаят“: става дума за невежите сред хората на Писанието и многобожниците, които не се възползват от знанието и затова са описани като незнаещи.
• لَوْلَا – „защо не“ или „не би ли“: дума, изразяваща искане или упрек.
• يُكَلِّمُنَا اللَّهُ – „Аллах да говори направо с нас“: те поискали Аллах лично да им говори, без посредник, за да им потвърди, че Мухаммед е Негов пратеник.
• أَوْ تَأْتِينَا آيَةٌ – „или да ни дойде знамение“: или да им бъде дадено сетивно чудо, специално за тях, което да докаже истинността на пратеника.
• تَشَابَهَتْ قُلُوبُهُمْ – „сърцата им си приличат“: сърцата на тези и на предишните неверници си приличат по неверие, упорство и арогантност.
• قَدْ بَيَّنَّا الْآيَاتِ – „Ние вече разяснихме знаменията“: доказателствата и знаците са направени ясни и разбираеми.
• لِقَوْمٍ يُوقِنُونَ – „за хора, които са убедени“: за онези, които приемат истината с твърда вяра и не се колебаят.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че невежите сред хората на Писанието и многобожниците казали на пророка Мухаммед (мир нему и благословията на Аллах) с упорство и надменност: „Защо Аллах не ни говори направо, без посредник, за да ни извести, че ти си Негов пратеник? Или защо не ни дойде някакво сетивно чудо, специално за нас, което да потвърди твоята правдивост?“ Те поискали това не от искрено търсене на истината, а от упорство и желание да се изплъзнат от вярата.

Аллах отговаря, че същите думи са казали и неверниците от предишните общности на своите пратеници. Въпреки че живели по различно време и на различни места, сърцата им си приличат – в неверие, упорство, надменност и отказ да приемат истината. Това е така, защото коренът на заблудата е един и същ: гордостта и отхвърлянето на истината, когато тя дойде.

След това Аллах заявява, че Той вече е разяснил Своите знамения и доказателства – ясни, убедителни и достатъчни – но те са разяснени за хора, които са убедени в истината. Тези хора, когато им се покаже истината, не се колебаят и не се възпротивяват от упорство; те приемат вярата с твърдо убеждение и сигурност. Що се отнася до упоритите и надменните, те искат чудеса и пряк разговор с Аллах не за да повярват, а за да настояват на своето и да отхвърлят истината.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът не изисква от хората да вярват сляпо, а им предоставя ясни доказателства и знамения, които всеки искрен търсач на истината може да разпознае.
• Искреността и смирението пред истината са ключът към вярата. Който търси истината с чисто сърце, Аллах му я показва и го напътва.
• Упорството и надменността са пречка за вярата. Те карат човека да иска все повече и повече доказателства, но не за да повярва, а за да отхвърли.
• Коранът е ясно знамение и напътствие за хората, които размишляват и търсят истината. В него има достатъчно доказателства за всеки, който иска да се убеди.
• Вярата не е просто наследство или традиция, а убеждение, изградено върху разум и искрено търсене на истината. Ислямът призовава към размисъл и увереност, а не към сляпо следване.
• Всеки, който се стреми към истината с отворено сърце, ще намери в Корана и в учението на пророка Мухаммед (мир нему) пътя към спокойствие, сигурност и напътствие.