Сура Та Ха — Стих 28

1. Обяснение на думите в аята:

• „يَفْقَهُوا“ (яфкаху) — да разбират, да схващат с разум и съзнание, а не просто да чуват.
• „قَوْلِي“ (каули) — словото ми, речта ми, онова, което казвам.

1. Тълкуване на аята:

В предходните думи на този аят пророк Муса (мир нему) се обръща към своя Господ с молба да развърже възела на езика му, така че хората да разбират речта му. В този аят се посочва целта на тази молба: „يَفْقَهُوا قَوْلِي“ — тоест нека разбират думите ми, когато им предавам Твоето послание и ги призовавам към истината. Пророкът Муса искал речта му да бъде ясна и разбираема, за да достигне призивът до сърцата и умовете на хората, и да не остане скрито или изопачено онова, което му е било възложено да съобщи. Така молбата за развързване на езика не е била заради самия него, а заради успеха на призива и яснотата на посланието. Когато човек призовава към добро, от съществено значение е словото му да бъде точно, ясно и разбираемо, за да не се породят недоразумения или съмнения.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че ясното и разбираемо слово е от голямо значение в призива към истината, и че добрият израз е средство за достигане до сърцата на хората.
• Показва ни смирението на един пророк, който въпреки високото си положение се обръща към Аллах с молба за помощ и подобрение в речта си — което ни учи да се обръщаме към Аллах за всяко нещо, дори и в това, което изглежда малко.
• Напомня ни, че целта на словото в призива е хората да разберат истината и да я приемат, а не просто да бъдат чути думите.
• Подтиква ни да ценим Корана, който е низпослан с ясно и разбираемо слово, и да се стремим да го разбираме, а не само да го четем.
• Учи ни, че искрената молба към Аллах и упованието на Него са път към успеха в делото на призива и в общуването с хората.