Сура Аль-Фуркан — Стих 13

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• مُقَرَّنِينَ: вързани, оковани — ръцете им са приковани към вратовете със вериги.
• ثُبُورًا: гибел, унищожение, загиване — дума, с която човек призовава върху себе си погибел.

1. Тълкувание на аята:

Когато неверниците бъдат хвърлени в Огъня на място, което е тясно и притискащо ги, докато са оковани — ръцете им привързани към вратовете със вериги — те ще започнат да призовават върху себе си гибел и унищожение, надявайки се по този начин да се отърват от мъчението, в което са изпаднали. Тясното място в ада увеличава тяхното страдание и мъка, защото притеснението и скръбта се усилват от стеснението, докато облекчението и спокойствието идват с простор. Затова Аллах е описал Рая като широк — неговата ширина обхваща небесата и земята. А призивът им за гибел в онзи момент е израз на крайно отчаяние и безнадеждност, защото те ще знаят със сигурност, че няма изход от това наказание.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Коранът описва отвъдния живот с такава точност и дълбочина, че човек се замисля сериозно за своя край и се стреми към спасение.
• Справедливостта на Аллах е абсолютна — наказанието идва само след като човек е получил ясни предупреждения и е имал възможност да избере правия път.
• Контрастът между теснотата и страданието в ада и широтата и блаженството в Рая подтиква вярващия да търси доволството на Аллах и да избягва това, което води до погибел.
• Коранът ни учи да не отлагаме покаянието, защото в онзи Ден призивите за гибел няма да помогнат на никого — спасението е само чрез вяра и добри дела в този живот.